Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българите забравиха за Гърция, ето ги Българските Малдиви, показа Василковски
  • Новини

Българите забравиха за Гърция, ето ги Българските Малдиви, показа Василковски

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
gfdhfghretertre.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Българите ходят в Гърция и Турция, търсейки екзотика и непознати места.

Оказва се, че в България има места, които са толкова слабо познати, че ако ви бъдат показани на снимка ще помислите, че са на друг континент.

Че българската природа е една от най-уникалните и красиви в света, няма никакви съмнения. Доказателствата за това са стотици и можем да ги открием в много от кътчетата в родината ни.

 

За едно от тях обаче може би се знае много малко.

Става дума за така наречените Никополски Малдиви, за които разказа синоптикът на „Нова телевизия“ Николай Василковски. Те стават все по-популярни, като са познати както на българи, така и на румънци.

 

Намират се близо до крайдунавския град и представляват голям брой острови в реката.

Мястото може да се види идеално при разходка с лодка и е подходящо за приключенски туризъм

То е дом на десетки видове птици, някои от които редки и защитени видове.

Сред тях са пеликани, бели лебеди, корморани, чапли и какви ли още не животни.

 

Скритото под Никополското плато плато бижу е съставено от малки и по-големи островчета.

Те оформят прекрасен пейзаж.

Сменящото се постоянно ниво на река Дунав скрива или пък показва някои от тях. Те са необитаеми и са идеалното място за бягство от големия шум.

 

Самият Василковски се качи на лодка на име „Лара“ и с местен лодкар си направи разходка покрай красивите брегове.

На няколко пъти в репортажа екипът бе допуснат от различни животни почти до самите тях.

По този начин красивата природа бе показана съвсем отблизо.

 

Там се намира природен парк Персина, а някои от островите, намиращи се между Никопол и Белене, носят имената Катонара, Лакът, Средняка и Палец.

 

Пясъчните образувания понякога са толкова красиви, че хората с по-развинтено въображение могат мислено да се пренесат някъде далеч.

Например в Индийския океан или в екваториалните води на Амазонка.

 

Заради променящото се ниво на реката в различни периоди на годината гледката там може да е различна.

Когато снеговете се топят водата се покачва и те може изцяло да изчезнат.

Това обикновено става през май и юни, а местните хора наричат това време „черешови води“, тъй като тогава зреят черешите.

 

Но пък в даден момент се оформят големи пясъчни ивици, напомнящи екзотични плажове, заради което мястото е наречено с прозвището Никополски Малдиви.

През лятото те дори са достъпни за достигане пеша от брега.

 

Красотата на този оазис се допълва и от варовиковите скали край реката. Те са оценени дори от прочутия датски писател Ханс-Кристиан Андерсен.

Той ги е увековечил при пътуване по Дунав през 1841 г.

 

В една от скалите има и храм, носещ името „Свети Стефан“.

Там можете да видите няколко икони и кръст.

Църквата има и просторен прозорец, гледащ към водите.

Мястото е част от екопътека, която следва древноримски път.

 

Според местните хора, храмът датира от III-IV век като е бил част от голям манастирски комплекс.

 

Разхождайки се в района, ще откриете освен скалната църква, и останки от укрепленията на древната граница на Римската империя.

Средновековна крепост, паметници, напомнящи за битки от Руско-Турската война, както и автентичен римски саркофаг.

 

Град Никопол става българска столица от 1393 до 1395 г. След като османците завладяват Търновското царство, цар Иван Шишман се намира в Никополската крепост, заемайки отбранителна столица, но в края на този период тя е превзета, а царят е убит на 3 юни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Три метрови вълни в Бургас! Спасители не пускат никой да припари до водата
Next: Възложиха Барселонагейт на нов прокурор

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.