Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българите забравиха за Гърция, ето ги Българските Малдиви, показа Василковски
  • Новини

Българите забравиха за Гърция, ето ги Българските Малдиви, показа Василковски

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
gfdhfghretertre.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Българите ходят в Гърция и Турция, търсейки екзотика и непознати места.

Оказва се, че в България има места, които са толкова слабо познати, че ако ви бъдат показани на снимка ще помислите, че са на друг континент.

Че българската природа е една от най-уникалните и красиви в света, няма никакви съмнения. Доказателствата за това са стотици и можем да ги открием в много от кътчетата в родината ни.

 

За едно от тях обаче може би се знае много малко.

Става дума за така наречените Никополски Малдиви, за които разказа синоптикът на „Нова телевизия“ Николай Василковски. Те стават все по-популярни, като са познати както на българи, така и на румънци.

 

Намират се близо до крайдунавския град и представляват голям брой острови в реката.

Мястото може да се види идеално при разходка с лодка и е подходящо за приключенски туризъм

То е дом на десетки видове птици, някои от които редки и защитени видове.

Сред тях са пеликани, бели лебеди, корморани, чапли и какви ли още не животни.

 

Скритото под Никополското плато плато бижу е съставено от малки и по-големи островчета.

Те оформят прекрасен пейзаж.

Сменящото се постоянно ниво на река Дунав скрива или пък показва някои от тях. Те са необитаеми и са идеалното място за бягство от големия шум.

 

Самият Василковски се качи на лодка на име „Лара“ и с местен лодкар си направи разходка покрай красивите брегове.

На няколко пъти в репортажа екипът бе допуснат от различни животни почти до самите тях.

По този начин красивата природа бе показана съвсем отблизо.

 

Там се намира природен парк Персина, а някои от островите, намиращи се между Никопол и Белене, носят имената Катонара, Лакът, Средняка и Палец.

 

Пясъчните образувания понякога са толкова красиви, че хората с по-развинтено въображение могат мислено да се пренесат някъде далеч.

Например в Индийския океан или в екваториалните води на Амазонка.

 

Заради променящото се ниво на реката в различни периоди на годината гледката там може да е различна.

Когато снеговете се топят водата се покачва и те може изцяло да изчезнат.

Това обикновено става през май и юни, а местните хора наричат това време „черешови води“, тъй като тогава зреят черешите.

 

Но пък в даден момент се оформят големи пясъчни ивици, напомнящи екзотични плажове, заради което мястото е наречено с прозвището Никополски Малдиви.

През лятото те дори са достъпни за достигане пеша от брега.

 

Красотата на този оазис се допълва и от варовиковите скали край реката. Те са оценени дори от прочутия датски писател Ханс-Кристиан Андерсен.

Той ги е увековечил при пътуване по Дунав през 1841 г.

 

В една от скалите има и храм, носещ името „Свети Стефан“.

Там можете да видите няколко икони и кръст.

Църквата има и просторен прозорец, гледащ към водите.

Мястото е част от екопътека, която следва древноримски път.

 

Според местните хора, храмът датира от III-IV век като е бил част от голям манастирски комплекс.

 

Разхождайки се в района, ще откриете освен скалната църква, и останки от укрепленията на древната граница на Римската империя.

Средновековна крепост, паметници, напомнящи за битки от Руско-Турската война, както и автентичен римски саркофаг.

 

Град Никопол става българска столица от 1393 до 1395 г. След като османците завладяват Търновското царство, цар Иван Шишман се намира в Никополската крепост, заемайки отбранителна столица, но в края на този период тя е превзета, а царят е убит на 3 юни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Три метрови вълни в Бургас! Спасители не пускат никой да припари до водата
Next: Възложиха Барселонагейт на нов прокурор

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.