Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България за труса: Лампите се клатят в София, стени скърцат, на село Петела пропя
  • Новини

България за труса: Лампите се клатят в София, стени скърцат, на село Петела пропя

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2023
trsusuausdaskdasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадър ФБ

Силният трус преди броени минути в Румъния се усети в голяма част от България и мрежата бе залята с коментари.

Според първата информация магнитудът на земетресението е оценен от EMSC на 5,7 по скалата на Рихтер с епицентър в Румъния.

Сайтът за земетресения на НИГГГ-БАН се срина.

Ето част от реакциите:

„Усети се, доста силно в Мизия!“

„Усети в София, доста се разклатиха осветителните тела и скърцане по стените. Дано да няма повече.“

„В София се усети на 1 етаж“

„На село се усети и петела се разпя“

„В Свищов се усети – 7-ми етаж.“

„В Монтана на 8 ет. страшничко беше много се разклати уплаших се“

„Във Варна съвсем леко“

„И в Монтана 15,20ч.

Бог да пази България “

„Усетихме го и в Ловеч.“

„И в Сапарева баня се усети!“

„И в Перник го усетих.Беше слаб трус.“

„Дано да няма пострадали и там, че вече стават много жертвите.“

„Велико Търново се усети“

„И в Бяла Слатина“

„В Разград ни друсна“

„И в Благоевград се усети,на първи етаж.“

„Усети се и в гр.Свищов,аз съм на седмият етаж, полилеят беше като махало.“

„Докато се на местят пластовете така ще е. Ще спим облечени и обути.“

„Доста силно беше в Търново на 7-и етаж ни люля“

„И в Пловдив ни люшна.“

„В с.Петърница не го усетихме. Празнуваме Трифон Зарезан.“

„В Елин Пелин нищо не се усети имам дакелка и се чудех защо точно по това време започна да обикаля в кръг кошарата на внучката. Явно кучето е усетило нещо Господ да ни пази всички Срещу природата сме безсилни“

„Аз се чудех,защо ми се люлят въженцата на щорите!🤔Красно село,първи етаж.“

„Аз в Казанлък не съм го усетила

Лошо става, земята се тресе.

Дай Боже, да е до тук.“

„Мили хора знайте че трябва да бъдем много нащрек за случващото се. Нека Бог да ни пази нас семействата ни. Знае се, че в България има силно земетръсни зони ,както тук при нас в Сандански и по цялото поречие на река Струма, а също така зная, че предварително не може да се предвиди от никой кога ще има трус.“

„Това е просто от местенето на плочите заради Свети Валентин, довечера ще се усети още повече!“

„Айде стига сте всявали паника.. малоумници.. който гледа сайта на БАН, всеки ден ни люлее в България..“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В България има 5 зони, изложени на най-висок риск от земетресение с магнитуд 7 по Рихтер
Next: Страх и гняв в мрежата след труса: Никаква информация, Бог да ни пази!

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.