Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България потъна в скръб: Почина Мария Ангелова – доказан професионалист и уважаван съдия
  • Новини

България потъна в скръб: Почина Мария Ангелова – доказан професионалист и уважаван съдия

Иван Димитров Пешев февруари 1, 2023
miglasgnasdnasd.png

Районен съд – Хасково и Окръжен съд – Хасково с дълбоко прискърбие съобщават, че на 31 януари 2023 г. след продължително боледуване почина Мария Ангелова – съдия в Районен съд – Хасково, предава Марица.

Съдия Ангелова работи над 23 години в органите на съдебната власт – като младши съдия в Окръжен съд – Хасково, от 2001 г. правораздава като съдия в Районен съд – Хасково. В периода 20.07.2012 г. до 21.07.2017 г. е заемала длъжността административен ръководител – председател на РС – Хасково.

Съдиите и съдебните служители изразяват искрени съболезнования на близките й.

Скърбим за един прекрасен човек и колега, доказан професионалист и уважаван от всички съдия, който бе пример за изключителна добронамереност, колегиалност и сила!

Не изпускай тези оферти:

Поклонението ще се състои на 02.02.2023 г. от 13.30 ч. на Пловдивските гробища.

Още една скръбна вест:

На 110 години почина най-възрастната българка баба Нурие Дерменджиева.

Баба Нурие е от смолянското село Средногорци. Отишла си е на 12 януари т.г. на 110 години. Това съобщиха нейни близки, цитирани от „България Днес“.

Суперстолетницата умира спокойно в съня си, докато е при двете си дъщери, съобщават роднините ѝ.

Дерменджиева е родена на 12 октомври 1912 г., което я прави истинска рекордьорка за ширините ни.

„Много ни е тъжно, много ни липсва. Баба Нурие беше много добър и хубав човек. Аз съм най-голямата снаха и само добро съм видяла от нея. Много ни помагаше. За деца, внуци, правнуци. Баба Нурие си можеше дълго време и не се предаваше“ споделя с болка пред вестника Мюмюнe, съпруга на най-големия син на старицата – Рамадан.

Нурие израства с много сестри и братя в селището Мадан в Дъбово. Омъжва се на 16 години, като съпругът й Реджеп е само на 13 по това време. Младата булка изчаква любимият й да навърши пълнолетие и ражда първото си от общо 6 деца. Отглежда наследниците си почти сама. Съпругът й умира само на 36 години. Баба Нурие има 14 внуци и 22 правнуци.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! 44-годишният Ненко загина в катастрофа край Созопол. Любимата му: Обичам те от тук до безкрая и обратно
Next: Съболезнования. Пловдивчанинът Иван загина трагично на работното си място

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.