Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българската сватба, която стана известна в цял свят
  • Новини

Българската сватба, която стана известна в цял свят

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Българската сватба, която стана известна в цял свят

От няколко дни цял свят говори за една красива българка, избраника на сърцето й и невероятно зрелищната им сватба, каквато до момента никога не е правена в България, съобщава Struma.bg. Това стана, след като екип на лондонската информационна агенция „Ройтерс” отрази на 1 и 2 януари пищното двудневно тържество в гърменското с.

Рибново и разпространи снимките от свещения съюз на Кимиле Авдикова и Къдри Кичуков.

24-годишната красавица работи като медицинска сестра в селското училище, а съпругът й е строителен работник в София. И двамата са от Рибново, познават се от деца, а миналата година Кимиле получила не едно, а две предложения за женитба от любимия. Първото било насаме, а второто – пред цялото село.
„Признавам, че ми се насълзиха очите, когато ми предложи пред съселяните ни“, казва Кимиле. Това станало в края на декември в салона на селото, на първия ден от годежа. За този ден Кимиле облякла официалната си традиционна носия, която е феерия от цветове, комбинирана с елегантни бели сватбени обувки. След като паднал на колене пред нея и поискал ръката й, а тя му казала „да“, Къдри й подарил кутия с бели и червени рози с изписани имената им и „Честит годеж“.
Много по-сериозна била подготовката за самата сватба и тя започнала още предишната есен. „Избрахме 1 и 2 януари, за да могат да присъстват и роднините ни, много от които си бяха дошли за Нова година от Англия, Германия и Испания, където работят“, обяснява датата на сватбата Кимиле.

 

Затова подходила много отговорно – първо намерила 4 нейни приятелки от Рибново и още десетина от съседното с. Лъжница, които трябвало да я придружат на сватбата, поръчали си еднакви червени шалвари и елегантни бели блузи с мъниста, след което цял месец репетирали – как да се движат с нея, докато я водят към Къдри, как да се хванат на хоро под запалени факли, какво да правят, докато тя танцува първия блус в прегръдките на любимия, коя да й донесе стола – разбира се, червен, на който да седне, докато друга нейна приятелка й рисува с къна ноктите на ръцете…
Вечерта преди първия сватбен ден, който се организирал от родителите на Къдри, нейни роднини изрисували лицето й с бял крем, червена къна и пайети, които тук наричат пулове. Вместо с бял воал я забулили с червено було, украсено с гирлянди.

Процедурата по превъплъщението й в гелина продължила час и половина. На следващия ден, вече с измито лице и затворени очи, Кимиле била отведена до дома на съпруга си, съпроводена от местни музиканти с традиционни зурни и тъпани.

 

После дошъл и любимият й момент – появата в селото с приказната червена рокля, заобиколена от облечените с червени потури девойки, които я предали на съпруга й.

 

На втория ден сватбата се организирала от нейните родители и тези от рибновалии, които не били на угощението първата вечер, дошли сега като гости на сем. Авдикови. И двете семейства се спрели на стандартното меню за почерпка на гостите в този край – пилешки пържоли с ориз и гъби, и пастички.
И през двата дни пред дома на булката, на изградено 6-метрово скеле, бил прострян нейният чеиз, който майка й приготвяла още откакто била дете. По време на цялата церемония цветните покривала за легла, килими, мебели останали на показ, за да види цялото село какво ще занесе Кимиле в дома на съпруга си.

 

Самите подаръци, които младите получили за сватбата, пък били толкова много, че до 7 януари Кимиле не бе успяла да ги отвори всичките. „Има много красиви сервизи, чинии, скара, машинка за палачинки и доста бебешки принадлежности“, описа тя съдържанието на част от кутиите, които вече бе разопаковала. По отношение на бебешките дрешки Кимиле бе категорична, че ще й влязат в употреба – с Къдри планирали да имат поне 2-3 дечица.

 

 

Седмица след сватбата Кимиле живее сама в дома на съпруга си, защото родителите му си построили друга къща и оставили младите да градят самостоятелно семейния си живот. За сватбата тя си взела един месец отпуска, а Къдри минал на миналогодишния си режим 1-2 седмици работа в София, след което се връща за няколко дни в Рибново – и пак обратно. Предложил й да я вземе и в София и да се устроят там, но тя отказала. „Струва ми се голяма лудница този град, тук, в Рибново, много повече ми харесва, имам и хубава работа“, обяснява младата булка.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: САКАЛИЕВ РАЗКРИ ЗА ТЕЖКАТА БОЛЕСТ НА ДЪЩЕРЯ МУ: ВСИЧКО ЗАПОЧНА С БОЛКИ В БЪБРЕЦИТЕ
Next: 96-годишна старица реши да продаде къщата си. Прекрачвайки прага, брокерът загубил ума и дума! Вътре видя

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.