Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българската сватба, която стана известна в цял свят
  • Новини

Българската сватба, която стана известна в цял свят

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Българската сватба, която стана известна в цял свят

От няколко дни цял свят говори за една красива българка, избраника на сърцето й и невероятно зрелищната им сватба, каквато до момента никога не е правена в България, съобщава Struma.bg. Това стана, след като екип на лондонската информационна агенция „Ройтерс” отрази на 1 и 2 януари пищното двудневно тържество в гърменското с.

Рибново и разпространи снимките от свещения съюз на Кимиле Авдикова и Къдри Кичуков.

24-годишната красавица работи като медицинска сестра в селското училище, а съпругът й е строителен работник в София. И двамата са от Рибново, познават се от деца, а миналата година Кимиле получила не едно, а две предложения за женитба от любимия. Първото било насаме, а второто – пред цялото село.
„Признавам, че ми се насълзиха очите, когато ми предложи пред съселяните ни“, казва Кимиле. Това станало в края на декември в салона на селото, на първия ден от годежа. За този ден Кимиле облякла официалната си традиционна носия, която е феерия от цветове, комбинирана с елегантни бели сватбени обувки. След като паднал на колене пред нея и поискал ръката й, а тя му казала „да“, Къдри й подарил кутия с бели и червени рози с изписани имената им и „Честит годеж“.
Много по-сериозна била подготовката за самата сватба и тя започнала още предишната есен. „Избрахме 1 и 2 януари, за да могат да присъстват и роднините ни, много от които си бяха дошли за Нова година от Англия, Германия и Испания, където работят“, обяснява датата на сватбата Кимиле.

 

Затова подходила много отговорно – първо намерила 4 нейни приятелки от Рибново и още десетина от съседното с. Лъжница, които трябвало да я придружат на сватбата, поръчали си еднакви червени шалвари и елегантни бели блузи с мъниста, след което цял месец репетирали – как да се движат с нея, докато я водят към Къдри, как да се хванат на хоро под запалени факли, какво да правят, докато тя танцува първия блус в прегръдките на любимия, коя да й донесе стола – разбира се, червен, на който да седне, докато друга нейна приятелка й рисува с къна ноктите на ръцете…
Вечерта преди първия сватбен ден, който се организирал от родителите на Къдри, нейни роднини изрисували лицето й с бял крем, червена къна и пайети, които тук наричат пулове. Вместо с бял воал я забулили с червено було, украсено с гирлянди.

Процедурата по превъплъщението й в гелина продължила час и половина. На следващия ден, вече с измито лице и затворени очи, Кимиле била отведена до дома на съпруга си, съпроводена от местни музиканти с традиционни зурни и тъпани.

 

После дошъл и любимият й момент – появата в селото с приказната червена рокля, заобиколена от облечените с червени потури девойки, които я предали на съпруга й.

 

На втория ден сватбата се организирала от нейните родители и тези от рибновалии, които не били на угощението първата вечер, дошли сега като гости на сем. Авдикови. И двете семейства се спрели на стандартното меню за почерпка на гостите в този край – пилешки пържоли с ориз и гъби, и пастички.
И през двата дни пред дома на булката, на изградено 6-метрово скеле, бил прострян нейният чеиз, който майка й приготвяла още откакто била дете. По време на цялата церемония цветните покривала за легла, килими, мебели останали на показ, за да види цялото село какво ще занесе Кимиле в дома на съпруга си.

 

Самите подаръци, които младите получили за сватбата, пък били толкова много, че до 7 януари Кимиле не бе успяла да ги отвори всичките. „Има много красиви сервизи, чинии, скара, машинка за палачинки и доста бебешки принадлежности“, описа тя съдържанието на част от кутиите, които вече бе разопаковала. По отношение на бебешките дрешки Кимиле бе категорична, че ще й влязат в употреба – с Къдри планирали да имат поне 2-3 дечица.

 

 

Седмица след сватбата Кимиле живее сама в дома на съпруга си, защото родителите му си построили друга къща и оставили младите да градят самостоятелно семейния си живот. За сватбата тя си взела един месец отпуска, а Къдри минал на миналогодишния си режим 1-2 седмици работа в София, след което се връща за няколко дни в Рибново – и пак обратно. Предложил й да я вземе и в София и да се устроят там, но тя отказала. „Струва ми се голяма лудница този град, тук, в Рибново, много повече ми харесва, имам и хубава работа“, обяснява младата булка.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: САКАЛИЕВ РАЗКРИ ЗА ТЕЖКАТА БОЛЕСТ НА ДЪЩЕРЯ МУ: ВСИЧКО ЗАПОЧНА С БОЛКИ В БЪБРЕЦИТЕ
Next: 96-годишна старица реши да продаде къщата си. Прекрачвайки прага, брокерът загубил ума и дума! Вътре видя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.