Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българската сватба, която стана известна в цял свят
  • Новини

Българската сватба, която стана известна в цял свят

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Българската сватба, която стана известна в цял свят

От няколко дни цял свят говори за една красива българка, избраника на сърцето й и невероятно зрелищната им сватба, каквато до момента никога не е правена в България, съобщава Struma.bg. Това стана, след като екип на лондонската информационна агенция „Ройтерс” отрази на 1 и 2 януари пищното двудневно тържество в гърменското с.

Рибново и разпространи снимките от свещения съюз на Кимиле Авдикова и Къдри Кичуков.

24-годишната красавица работи като медицинска сестра в селското училище, а съпругът й е строителен работник в София. И двамата са от Рибново, познават се от деца, а миналата година Кимиле получила не едно, а две предложения за женитба от любимия. Първото било насаме, а второто – пред цялото село.
„Признавам, че ми се насълзиха очите, когато ми предложи пред съселяните ни“, казва Кимиле. Това станало в края на декември в салона на селото, на първия ден от годежа. За този ден Кимиле облякла официалната си традиционна носия, която е феерия от цветове, комбинирана с елегантни бели сватбени обувки. След като паднал на колене пред нея и поискал ръката й, а тя му казала „да“, Къдри й подарил кутия с бели и червени рози с изписани имената им и „Честит годеж“.
Много по-сериозна била подготовката за самата сватба и тя започнала още предишната есен. „Избрахме 1 и 2 януари, за да могат да присъстват и роднините ни, много от които си бяха дошли за Нова година от Англия, Германия и Испания, където работят“, обяснява датата на сватбата Кимиле.

 

Затова подходила много отговорно – първо намерила 4 нейни приятелки от Рибново и още десетина от съседното с. Лъжница, които трябвало да я придружат на сватбата, поръчали си еднакви червени шалвари и елегантни бели блузи с мъниста, след което цял месец репетирали – как да се движат с нея, докато я водят към Къдри, как да се хванат на хоро под запалени факли, какво да правят, докато тя танцува първия блус в прегръдките на любимия, коя да й донесе стола – разбира се, червен, на който да седне, докато друга нейна приятелка й рисува с къна ноктите на ръцете…
Вечерта преди първия сватбен ден, който се организирал от родителите на Къдри, нейни роднини изрисували лицето й с бял крем, червена къна и пайети, които тук наричат пулове. Вместо с бял воал я забулили с червено було, украсено с гирлянди.

Процедурата по превъплъщението й в гелина продължила час и половина. На следващия ден, вече с измито лице и затворени очи, Кимиле била отведена до дома на съпруга си, съпроводена от местни музиканти с традиционни зурни и тъпани.

 

После дошъл и любимият й момент – появата в селото с приказната червена рокля, заобиколена от облечените с червени потури девойки, които я предали на съпруга й.

 

На втория ден сватбата се организирала от нейните родители и тези от рибновалии, които не били на угощението първата вечер, дошли сега като гости на сем. Авдикови. И двете семейства се спрели на стандартното меню за почерпка на гостите в този край – пилешки пържоли с ориз и гъби, и пастички.
И през двата дни пред дома на булката, на изградено 6-метрово скеле, бил прострян нейният чеиз, който майка й приготвяла още откакто била дете. По време на цялата церемония цветните покривала за легла, килими, мебели останали на показ, за да види цялото село какво ще занесе Кимиле в дома на съпруга си.

 

Самите подаръци, които младите получили за сватбата, пък били толкова много, че до 7 януари Кимиле не бе успяла да ги отвори всичките. „Има много красиви сервизи, чинии, скара, машинка за палачинки и доста бебешки принадлежности“, описа тя съдържанието на част от кутиите, които вече бе разопаковала. По отношение на бебешките дрешки Кимиле бе категорична, че ще й влязат в употреба – с Къдри планирали да имат поне 2-3 дечица.

 

 

Седмица след сватбата Кимиле живее сама в дома на съпруга си, защото родителите му си построили друга къща и оставили младите да градят самостоятелно семейния си живот. За сватбата тя си взела един месец отпуска, а Къдри минал на миналогодишния си режим 1-2 седмици работа в София, след което се връща за няколко дни в Рибново – и пак обратно. Предложил й да я вземе и в София и да се устроят там, но тя отказала. „Струва ми се голяма лудница този град, тук, в Рибново, много повече ми харесва, имам и хубава работа“, обяснява младата булка.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: САКАЛИЕВ РАЗКРИ ЗА ТЕЖКАТА БОЛЕСТ НА ДЪЩЕРЯ МУ: ВСИЧКО ЗАПОЧНА С БОЛКИ В БЪБРЕЦИТЕ
Next: 96-годишна старица реши да продаде къщата си. Прекрачвайки прага, брокерът загубил ума и дума! Вътре видя

Последни публикации

  • На шейсет и пет години Джонатан вече трудно разпознаваше отражението си в стъклото на високия си служебен кабинет. Някога в очите му имаше остър блясък, който караше хората да мълчат и да чакат заповед. Сега този блясък беше като угаснала лампа, оставила след себе си само студено стъкло и сянка
  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
  • В топла есенна утрин улицата пред дома на Мария гъмжеше от хора, цветя и музика. Дворът беше украсен с бугенвилии и хартиени знаменца, а над масите се носеше аромат на домашна храна, на печени подправки и сладост, която караше човек да си спомни детството.
  • Синът ми ме погледна без много топлина и каза:
  • Голямото фоайе на търговския център Аврора блестеше като дворец. Светлините се плъзгаха по мрамора, сякаш някой беше разлял течен златист блясък, а хората се движеха с онзи бавен самоуверен ритъм на богати посетители, които никога не бързат, защото времето сякаш им принадлежи.
  • Даниел се прибра, както винаги, с тежест в раменете и прах от чужди тревоги по униформата. Не беше само умората от двойната смяна. Беше онова усещане, че докато той пази чуждите врати, неговата собствена врата всеки ден се държи на една-единствена панта.
  • Имам четиринадесетгодишна дъщеря и за първи път в живота си се уча какво означава да стоиш на ръба между доверието и страха.
  • Влязох по-рано от работа с усещането, че денят още ме държи за гърлото. Якето ми беше на гърба, ключовете още в ръката, а мислите ми се блъскаха една в друга като недовършени обещания.
  • Чакалнята беше прекалено светла и плашещо тиха.
  • Лая притисна лицето си в якето ми, сякаш можеше да се скрие в плата и да изчезне от света. Вятърът се промъкваше през шевовете, бодеше ни по врата и по ръцете, а аз се преструвах, че не го усещам, защото детето ми гледаше очите ми и търсеше в тях нещо, което отдавна не бях сигурна, че притежавам.
  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • На шейсет и пет години Джонатан вече трудно разпознаваше отражението си в стъклото на високия си служебен кабинет. Някога в очите му имаше остър блясък, който караше хората да мълчат и да чакат заповед. Сега този блясък беше като угаснала лампа, оставила след себе си само студено стъкло и сянка
  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.