Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българска туристка гневна: Откога тази такса е задължителна? Дерат ни навсякъде с нея
  • Новини

Българска туристка гневна: Откога тази такса е задължителна? Дерат ни навсякъде с нея

Иван Димитров Пешев август 25, 2023
tqregdsgerger.png

“Защо напоследък всички туристически агенции включват като задължително доплащане бакшиш за шофьор и екскурзовод? Без значение в Европа, Азия или Африка? 30-40-50 евро…. Това не е ли доброволен акт и по лична преценка, ако съм доволна от услугата? Задължително…???!!! Започвам да се ядосвам, като видя тези задължителни бакшиши! Мога ли да откажа на агенцията и с какъв довод? Не оспорвам “такса обслужване”, която е включена в цената обикновено, а така наречения “задължителен бакшиш”!” Това попита огорчена българка във Фейсбук.

Жената получи и изчерпателен отговор от потребителка на социалната мрежа:

Сега е моментът! Ето как да спестим стотачки за празнуване на ЧНГ

“Хубав въпрос, но като човек, който води групи все в Африка, Азия и Латинска Америка, мога да ти кажа, че местните партньорски агенции вече направо си го пишат, че и какъв размер да е бакшишът. И това е от години. Не са виновни местните туроператори или агенти. Те просто изпълняват препоръките, за да са сигурни, че групите им ще са добре приети и обслужени.

Преживях истински шок с любимия си гид в Африка преди две години. Да, той е невероятен като водач на сафари – той е и шофьор, и гид, и носач, товарач, просто ви е и майка, и баща. Не само това, той излиза извън преките си задължения, създава невероятна атмосфера и се грижи.

След като го открих при първото си пътуване преди 5 години, аз държа на него всеки път, дори и да сме няколко джипа, аз държа той да е до мен, защото знам, че мога да разчитам на него. Винаги сме събирали пари предварително, особено като пътувахме като приятели и аз казвах да седят в човек от групата, не в мен и да решаваме къде на кого и колко да даваме.

С по-претенциозни хора, нивото на местата за настаняване при сафарито се вдигна. Доволна съм от човека и затова, усещайки, че става нетърпелив, накрая на едно сафари преди две години, гордо му казах, че ще получи 150 долара бакшиш, като от събраните от хората бяха 120, а аз добавих и 30 от себе си, защото смятах, че ги заслужава. Какъв беше шокът ми, когато той ме погледна и каза “Направи ги 200!” Онемях.

Все едно не виждах пред очите си същия човек. Дълго след това прехвърлях в ума си изражението и думите му. Разбира се, не му дадох 200, а колкото бях нагласила. Тъй като вече имам няколкогодишно сътрудничество със същата компания, която е безупречна, познавам добре и шефа им, с който си имам приказка, един ден в онлайн разговор му споделих историята и изискването за 200 долара бакшиш.

Исках да знам какво се случва и не е ли в крайна сметка това въпрос на преценка на клиента. Той се усмихна сконфузено и каза, че всъщност при тези по-луксозни сафарита, нормално бакшишът е по 10 долара на човек на ден за водача на сафарито. Излизаше наистина 200 долара според клиентите и дните. Но той се опита да ме утеши, че ако ние не сме доволни, разбира се, може и да не даваме такива пари…

После казал на моя човек, че съм се оплакала. Той ми каза, че шефът му е казал… Стана мазало. Простихме си, изчистихме недоразуменията и той остана до мен и е с всяка следваща група, макар че заради качествата му, за които има много отзиви от доволни клиенти в интернет, той става и все по-търсен. Мислиш ли, че след този случай не държа в ума си тези 10 долара на човек на ден?

Да, агенциите вече слагат това изискване, защото те познават особеностите на местния туризъм и винаги е по-добре да се съберат в началото и да не се мисли след това за бакшиши, защото особено към края на всяка екскурзия хората са привършили парите и не слагат в ума си тази грижа, ама водачите трябва да мислят за това, защото след време ще дойдат пак с друга група и искат групите им да са качествено и старателно обслужени.

Обиден виетнамски шофьор ми върна малкия бакшиш, който му дадохме при първото ни пътуване в тази страна през 2017-а. И аз се уча какво и как очакват, но сега партньорите ми направо си пишат колко на гидовете, колко на шофьорите на ден”.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гордей се България, Лора Христова със злато от Световното първенство по летен биатлон в Брезно-Осърбле
Next: Нашенец за българите, тръгнали към Гърция: Взимайте каймата от Кауфланда, а булката

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.