Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Български археолог обяви сензационна находка в прочуто наше село
  • Новини

Български археолог обяви сензационна находка в прочуто наше село

Иван Димитров Пешев юни 15, 2023
arrgasdasdsaddddd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Нова раннохристиянска базилика, открита край село Звездица, е сензацията на миналия сезон за археолозите от Регионалния исторически музей във Варна. Това съобщи на пресконференция гл.ас. д-р Васил Тенекеджиев, който работи по обекта.

Предполага се, че църквата е от VI век и е част от манастирски комплекс. Намира се на път, който води до южния бряг на Варненското езеро. За обекта се знае от Карел Шкорпил, намерил там няколко мраморни плочи с кръстове, предаде БТА.

При проведените разкопки, варненските археолози откриват архитектура, част от която е документирана с дрон.

„Това е една от най-големите раннохристиянски базилики в околностите на Одесос“, каза Тенекеджиев и добави, че църквата е със скъп градеж, мраморни плочи, украсени с релефи капители и бази. „Намерихме парчета от плоча на олтарната преграда, които сглобихме като пъзел“, сподели още ученият.

Това е многообещаващ обект, обнадеждаващ силно екипа на музея

По думите му това е многообещаващ обект, обнадеждаващ силно екипа на музея, който получава ценна подкрепа при проучването му от Кметството в Звездец. Финансирането на досегашните дейности е от Община Варна, но учените се надяват тази година за разкопките на базиликата да има средства от държавата, каза Тенекеджиев.

Той изнесе данни и за проучването на другия раннохристиянски храм във Варна по който се работи от над десет години – в местността Джанавара в Аспарухово. По думите му големият извънградски манастир, съществувал от средата на V до средата на VII век, е бил поклонническа дестинация.

„Това е най-важният храмов комплекс в района на Одесос, доминиращ на хълма над града, видим отвсякъде“, сподели ученият и съобщи, че са разкрити изцяло църквата, представителният атриум с колонади и задният двор, служещ за защита.

Предполага се, че е имал четири високи кули, които са ограждали основния корпус.

Още при първите разкопки в началото на ХХ век Хермин Шкорпил намира в манастира комплект от реликварии с мощи на неизвестен светец, които са експонирани в Археологическия музей на Варна. Направена е хипотетична възстановка на сградата, тъй като не може да се прецизира точно архитектурата от епохата.

Работата е била насочена към северната част на атриума,

„Работата през този сезон е била насочена към северната част на атриума“, каза археологът и добави, че откритията потвърждават хипотезите им за облика на предния двор, през който са влизали богомолците.

„За нас това е важно, защото предположенията ни се превръщат във факти и имаме пълната картина на обитаването на мястото“, посочи Тенекеджиев.

Остават неразрешени административните проблеми

Той припомни, че остават неразрешени обаче административните проблеми със собствеността на имота, поделена между Министерството на земеделието, което стопанисва терена, и Министерството на културата, собственик на старините. Според варненските археолози е необходимо обектът да бъде предаден за ползване на Община Варна, за да може да се кандидатства по програми за неговото развитие и съхранение.

„За поредна година няма развитие по въпроса, а този най-важен раннохристиянски паметник в областта, който е на четиринадесет века, се руши и скоро ще остане само в книгите“, каза Тенекеджиев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съпругът изчезва по време на сватбата и мисли, че никой не го гледа: След това фотографът улавя тайно какво прави
Next: Цвете от Божи гроб прави чудеса в българско село: Едно от трите населени места в целия свят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.