Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бях в кома и искаха да изключат апарата: Татко ми зададе един въпрос и ми спаси живота
  • Новини

Бях в кома и искаха да изключат апарата: Татко ми зададе един въпрос и ми спаси живота

Иван Димитров Пешев юни 11, 2023
kommmaasttevvv.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Адел Ръд (32) посочи в изповедта си, че болничният персонал е казал на семейството й, че е преживяла мозъчна смърт и че трябва да започнат да се сбогуват с нея

 

Но 25-годишната майка на едно момче казва, че е чувала всичко, което се случва около болничното й легло – просто не е можела да се движи или да говори.

Това беше до един ден, когато татко Антъни зададе въпроса – и той беше свързан с нейния приятел, Милан. Той помоли Адел да „удари бебешката топка“ и тя по чудо премести десния си крак. Тогава, за изненада на всички, тя се събуди.

Майката от Бирмингам всъщност е получила рядък инсулт и е имала само пет процента шанс да оцелее. Адел си спомни как един ден се прибираше с кола, след което се разгорещи и почувства парене, зрението й се замъгли и тя спря. Тя каза: „Цялото ми тяло се вцепени, посегнах към телефона, но нямах никаква хватка в ръката си.“

 

— Бях мокър от пот. Случаен минувач ме попита дали съм добре, но не можах да кажа думите“, обясни тя и добави, че бързо се е обадила на 911.

„Всичко, за което мислех, беше малкият ми син. „Чух сирена на линейка и тогава, от нищото, баща ми спря с микробуса си. „По пълна случайност той се прибираше от работа по-рано, забеляза колата ми и си помисли, че може да съм блъснал неравност – някой се пазеше за мен онзи ден.

 

Майката е откарана спешно в болницата, където ЯМР показва две блокажи в кръвоснабдяването на мозъка ѝ.

 

След това тя получи поредица от мини-инсулти, преди да получи много по-голям на следващия ден. Адел каза: „Лекарите казаха на семейството ми да се сбогуват с мен и да ме свалят от апаратната система, защото бяха убедени, че няма мозъчна активност и съм в клинична смърт.

 

— Но това не беше вярно. Съзнавах повечето от нещата, които казваха, чувах ги, но не можех да се събудя. — Беше като дълбок сън. Сякаш си в капан в тялото си, крещиш, но не можеш да направиш абсолютно нищо. „Не можех да говоря или да се движа, можех да общувам само с очите си.“

Сега тя признава, че баща й е спасил живота й, добавяйки: „Баща ми прекарваше всяка секунда от всеки ден с мен, доказвайки, че лекарите грешат. „Знаех, че той е там и че никога няма да ме изостави.

Спомням си как ми каза, ако съм там, за да ритам топката на сина ми – и аз преместих десния си крак. „Това беше чудо – имаше мозъчна активност и малкият ми син беше причината да се боря. Никога не съм се съмнявал, че ще го напусна.

 

След две седмици в кома Адел се събуди, но имаше синдром на блокиране и можеше да мигне само веднъж за да и два пъти за не. Тя добави, че се чувства като в кошмар и се чуди дали някога ще бъде както преди.

Въпреки това Адел беше решена да се оправи в името на сина си – и останалата част от семейството си. След безброй лечения, терапии и помощ от персонала на болницата Moseley Hall, тя можеше да ходи и да говори отново.

За съжаление бащата на Адел почина през 2020 г., но тя не спираше да споменава, че той е нейният герой: „Знам, че баща ми би се гордял с мен. Бих казал на всеки, който преминава през трудни моменти, че колкото и трудни да са нещата, никога не се отказвайте. „Да имаш увреждане или заболяване не те определя, то ще те победи, ако му позволиш. Има светлина в края на тунела.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изумителна находка в мистериозен град у нас: Дори археолозите са без думи
Next: Николай Денков зарадва пенсионерите, увеличават драстично пенсиите

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.