Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Важен ден! Цял куп именици черпят днес, ден на почит към важни светци
  • Новини

Важен ден! Цял куп именици черпят днес, ден на почит към важни светци

Иван Димитров Пешев декември 13, 2023
sdfgsdfhfkdhkgfhfghgfh.png

Църквата отдава на 13 декември почит на Светите мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест, загинали за Христовата вяра. В днешния ден почитаме и паметта на Св. девойка Лукия (Лучия), която прославила Бога в сицилийския град Сиракуза, заедно с паметта на Св. Герман, който проповядвал Божието слово на Алеутските острови и на Аляска, починал блажено през 1837 г.

Петимата Свети мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест живели в жестоките времена на императорите Диоклетиан и Максимиан. В тези времена, християните били преследвани и измъчвани заради вярата си в Бога. Такава била съдбата и на тези петима мъже.

Евстратий бил военачалник, който защитил пред съдията Лисий осъдени християни и го обвинил в безбожие. Лисий наредил Евстратий да бъде бит и горен с огън. Мъченикът обаче изтърпял всичко и казал на съдията:

„Когато ме подлагаш на такива мъчения, ти въпреки волята си ми оказваш благодеяние, защото чрез тях прогони тъмата, която ме окръжава, поради плътското загрубяване на моята душа, и ме направи победител над отдавна обременяващите ме изкушения на самовластния ум. Ти ми даде възможност да преодолея всички пориви на страстите и душевните тревоги. Сега зная, че аз съм храм на Живия Бог и на Светия Дух, който живее в мене.“

Петимата мъже били публично умъртвени пред очите на всички християни заради любовта им към Бога. Евстратий бил изгорен, Презвитер Авксентий бил посечен с меч, Евгений – жестоко убит, а после Мардарий бил обесен с главата надолу и подпалван с огън.

Кончината на светите мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест се отнася към началото на IV в. Впоследствие в родния им град Араврак, където били погребани мощите им, в тяхна чест била издигната църква и от мощите им ставали чудеса. Пред градските порти на Цариград имало обител в чест на мъчениците, която се наричала „Олимп“, и патриархът ежегодно служел там в деня на паметта им. По-късно мощите им били пренесени в Рим, в църквата на свети Аполинарий Равенски.

Имен ден днес празнуват Евстратий, Евстрати, Стати, Статко, Евгени, Евгений, Евгения, Женя, Гено, Генчо, Лучия, Герман.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Богатството идва: В Сряда, 4 зодии ще имат големи парични постъпления
Next: Важно за шофьорите: Крайният срок изтича до дни, бързо към КАТ

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.