Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Важен ден! Цял куп именици черпят днес, ден на почит към важни светци
  • Новини

Важен ден! Цял куп именици черпят днес, ден на почит към важни светци

Иван Димитров Пешев декември 13, 2023
sdfgsdfhfkdhkgfhfghgfh.png

Църквата отдава на 13 декември почит на Светите мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест, загинали за Христовата вяра. В днешния ден почитаме и паметта на Св. девойка Лукия (Лучия), която прославила Бога в сицилийския град Сиракуза, заедно с паметта на Св. Герман, който проповядвал Божието слово на Алеутските острови и на Аляска, починал блажено през 1837 г.

Петимата Свети мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест живели в жестоките времена на императорите Диоклетиан и Максимиан. В тези времена, християните били преследвани и измъчвани заради вярата си в Бога. Такава била съдбата и на тези петима мъже.

Евстратий бил военачалник, който защитил пред съдията Лисий осъдени християни и го обвинил в безбожие. Лисий наредил Евстратий да бъде бит и горен с огън. Мъченикът обаче изтърпял всичко и казал на съдията:

„Когато ме подлагаш на такива мъчения, ти въпреки волята си ми оказваш благодеяние, защото чрез тях прогони тъмата, която ме окръжава, поради плътското загрубяване на моята душа, и ме направи победител над отдавна обременяващите ме изкушения на самовластния ум. Ти ми даде възможност да преодолея всички пориви на страстите и душевните тревоги. Сега зная, че аз съм храм на Живия Бог и на Светия Дух, който живее в мене.“

Петимата мъже били публично умъртвени пред очите на всички християни заради любовта им към Бога. Евстратий бил изгорен, Презвитер Авксентий бил посечен с меч, Евгений – жестоко убит, а после Мардарий бил обесен с главата надолу и подпалван с огън.

Кончината на светите мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест се отнася към началото на IV в. Впоследствие в родния им град Араврак, където били погребани мощите им, в тяхна чест била издигната църква и от мощите им ставали чудеса. Пред градските порти на Цариград имало обител в чест на мъчениците, която се наричала „Олимп“, и патриархът ежегодно служел там в деня на паметта им. По-късно мощите им били пренесени в Рим, в църквата на свети Аполинарий Равенски.

Имен ден днес празнуват Евстратий, Евстрати, Стати, Статко, Евгени, Евгений, Евгения, Женя, Гено, Генчо, Лучия, Герман.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Богатството идва: В Сряда, 4 зодии ще имат големи парични постъпления
Next: Важно за шофьорите: Крайният срок изтича до дни, бързо към КАТ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.