Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вече съм на 51 – трябва да мисля за внуци, но току-що станах майка за първи път. Никой не ме разбира
  • Новини

Вече съм на 51 – трябва да мисля за внуци, но току-що станах майка за първи път. Никой не ме разбира

Иван Димитров Пешев март 17, 2023
ashasykasdoasidas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Родих тризнаци на 51, но всички около мен само ме осъждаха… Наистина ли нямам право да съм щастлива майка заради възрастта си?“ Героинята на днешната история роди три деца, като вече беше доста зряла жена. Наталия стана майка на 51 години, преодоляла всички трудности и несгоди на живота. Заради това й решение се наложи да влиза в спорове както с роднини, така и с недоброжелатели от интернет. Защо не всички харесаха постъпката на „младата“ майка, прочетете по-нататък в статията.

РАЖДА ТРИ ДЕЦА

„От 10 години се опитвам да забременея. Лекарите само вдигаха рамене, като казаха, че трябва да съм мислила по-рано, докато съм била по-млада. И сега остава да се надявам само на чудо и да се моля. Е, аз повярвах. Когато те напусне любимият мъж, който иска да стане баща и не е готов да чака, не ти остава нищо друго освен вяра.

Роднини и приятели ме съветваха да приема съдбата си и да се опитам да осиновя дете. Упрекваха ме в много пропилени пари, сякаш не аз, а те са ги спечелили. Опитах се да намеря утеха в Интернет: създадох блога си в Instagram и намерих съмишленици. Оказа се, че има доста жени с подобен на моя проблем. Споделих опита си в блога. Разказах как съм се опитвала да забременея.

И тогава попаднах на историята на Галина Шубенина, която роди дете на 60 години. Това ме вдъхнови толкова много, че реших да извървя целия път. Горе-долу по същото време се запознах с Леонид. Влюбих се като момиче и той ми отвърна със същото. Когато Леня разбра, че мечтая за дете, той каза, че ще направи всичко възможно, за да ме направи щастлива.

Роднините отново започнаха да оказват натиск върху мен. Казаха, че вече съм готова да си легна с първия срещнат, само и само да забременея. Много ме болеше, но издържах. Верните абонати ме подкрепиха, казаха, че съм силна и мога да се справя.

Случват се чудеса

И тогава се случи дългоочакваното чудо! Забременях и на един от ехографите ми казаха, че ще имам тризнаци. Честно казано, не можех да повярвам на ушите си.

След толкова години опити да имам дете, три деца наведнъж, това беше като магия за мен. Леня избухна в сълзи, когато разбра. Доста време ми отне да дойда на себе си. Започнах да се страхувам, че ще се проваля. Масло в огъня наляха роднини, които казаха, че съм луда и от тях не може да очаквам помощ.

И вече го знаех. Вярвах само в себе си и Леня. Когато му казах за бременността, той ме помоли да подпишем брак. Това беше може би най-идиличната картина, която някога съм си представяла. Отидохме в гражданското – ние двамата, майката на Леонид и брат му. Никой не дойде от моя страна. Най-лошото е, че дори майка ми не ме подкрепя. Тя смята, че съм пропуснала шанса си и не трябва да ставам майка на такава зряла възраст.

Вече съм на 51 години. Някой ще каже, че е време да гледам внуци, но аз родих три деца. Никой не ме разбира, но не ме интересува. Родих три абсолютно здрави момичета. Леня присъстваше на раждането, смело ме държеше за ръката и каза, че мога да се справя с всичко.

Но сега се сблъсквам с безкраен поток от негативизъм в мрежата, защото с появата на деца в моя блог се появиха голям брой хейтъри. Осъждат мен и постъпката ми, казват, че не мисля за бъдещето на децата си. Но аз не мисля така. Не знам колко години имам още, но ще дам всичко от себе си децата ми да растат здрави и щастливи.

Надявам се един ден хората да спрат да се съдят един друг за избора си. Сигурна съм, че никой от моите роднини или хейтъри от интернет дори не се е опитал да се постави на мое място. Жалко!“

Как мислите, трябва ли една жена да ражда след 50 години?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хората с това хоби печелили средно по 20000 – 25000 лева месечно
Next: Взе им акъла в NOVA: Какво прави с богатството си Ани Салич

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.