Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хората с това хоби печелили средно по 20000 – 25000 лева месечно
  • Новини

Хората с това хоби печелили средно по 20000 – 25000 лева месечно

Иван Димитров Пешев март 17, 2023
ghhoasonaksbkasdoas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Опитни гъбари от Велико Търново припечелват средно по 20 000 – 25 000 лева месечно. Заради добре платената стока напоследък квалифицирани кадри като инженери и икономисти напускат работните си места във фирми и кантори и се отдават на бродене в горите, пише в. „Борба“.

„Кампанията е почти целогодишна. 90% от находищата на трюфели са в гори от клечат габър и липа. Изключителна роля в брането на този вид гъби имат добре обучените кучета. Четириногите търсачи са от различни породи, а обучението им да откриват трюфели продължава 2 – 3 месеца, докато са малки“, обясняват запалени гъбари.

Те разкриват още, че в горите около Велико Търново преобладава предимно черен трюфел, известен още като „летен“. В момента трюфели първо качество се изкупуват по 160 лева за килограм.

„Есенните трюфели се смятат за по-голям деликатес, берат се от септември до декември и изкупната им цена може скочи на над 1000 лева за килограм. Има много разновидности трюфел. Например белият се среща по поречието на реките, както и във върбови и тополови гори, където почвата е т.нар. „кален пясък“.

Цената на тази гъба може да надхвърли и 10 000 лева за килограм. Зимният трюфел, известен като „бурмале“, е черен на цвят и излиза по ръба на горите, по поляни и в липови гори. Цената му варира средно между 100 и 200 лева за килограм. В боровите гори в района се среща и трюфел „борче“. Във Велико Търново действат три изкупвателни пункта, като количествата заминават предимно за Италия и Франция. Гъбите се смилат и се подлагат на шоково замразяване при минус 40 градуса“, казват вещи гъбари.

В горите около Велико Търново преобладава предимно черен трюфел и в момента за първо качество се плаща по 160 лева на килограм.

Напоследък хит в гъбарството е и гъбата рейши, която е лековита и расте върху сухи пънове.

Те обаче се оплакват, че реколтата това лято е по-слаба в сравнение с миналогодишната заради липсата на дъжд.

„Причината за оскъдните находища на гъби в горите е сериозното засушаване и резките температурни амплитуди. Нощите са студени, а през деня жегата стига до 37 – 40 градуса. Тези неблагоприятни фактори не позволяват на трюфелите да узреят напълно. Например миналата година успявах да набера по 10 – 15 килограма на ден, докато в момента едва събирам по 5 – 7 килограма дневно“, казва търновец, който е превърнал гъбарството в занаят.

За да набере въпросното количество трюфели, изминава по 10 – 15 километра пеша на ден. Сред най-големите опасности в тази дейност са набезите от змии, стършели, кърлежи и комари.

„Има много тънкости при брането на трюфели. За да бъдат определени като първо качество, задължително условие е гъбите да са здрави и в тях да няма червеи“, допълват специалистите.

Те разкриват, че има и некоректни берачи. Печалбари прилагат различни хитрости, за да продадат по-скъпо набраната продукция. Хитреците прибирали набраните гъби в перфорирани пластмасови кутии и ги държали в хладилници при температура от 2 – 3 градуса, като изчаквали изкупните цени да скочат до около 500 лева килограма и тогава ги продавали. Други пък набивали тел в гъбите, за да тежат повече.

„Заради тези номера чужденците все по-рядко купуват трюфели от България. Така губим добри пазари“, възмущават се берачи.

В региона има ентусиасти, които се опитват да създадат плантации за култивирани трюфели. Това обаче се оказва трудна дейност, защото теренът трябва да е подходящ, зависи каква е киселинността на почвата, а и трябва да има насаждения от лешници.

Гъбарите, които припечелват от природното богатство, се надяват, че ако в близките дни завали и земята се накваси с достатъчно влага, ще се роди добра реколта.

Напоследък хит в гъбарството е и гъбата рейши. В продължение на дълги години тази гъба е била основа в източната медицина, но освен в Япония и Китай тя се среща и у нас и вече е добре позната на родните берачи. Расте върху сухи пънове и се среща най-вече в сечища. Лека е като перо и затова се продава средно по около 1 лев на грам. Изкусни гъбари успяват да наберат по над килограм на ден.

Гъбата рейши е търсена заради лечебните ѝ свойства. Помага в борбата с рака. Изследванията, фокусирани върху гъбите рейши, са установили, че тритерпеноидите, открити в тях, имат способността да намаляват метастазите на раковите клетки и да предотвратяват туморния растеж.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не купувайте тази риба: Всички я продават, но трябва да бъде забранена
Next: Вече съм на 51 – трябва да мисля за внуци, но току-що станах майка за първи път. Никой не ме разбира

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.