Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вече съм на 51 – трябва да мисля за внуци, но току-що станах майка за първи път. Никой не ме разбира
  • Новини

Вече съм на 51 – трябва да мисля за внуци, но току-що станах майка за първи път. Никой не ме разбира

Иван Димитров Пешев март 17, 2023
ashasykasdoasidas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Родих тризнаци на 51, но всички около мен само ме осъждаха… Наистина ли нямам право да съм щастлива майка заради възрастта си?“ Героинята на днешната история роди три деца, като вече беше доста зряла жена. Наталия стана майка на 51 години, преодоляла всички трудности и несгоди на живота. Заради това й решение се наложи да влиза в спорове както с роднини, така и с недоброжелатели от интернет. Защо не всички харесаха постъпката на „младата“ майка, прочетете по-нататък в статията.

РАЖДА ТРИ ДЕЦА

„От 10 години се опитвам да забременея. Лекарите само вдигаха рамене, като казаха, че трябва да съм мислила по-рано, докато съм била по-млада. И сега остава да се надявам само на чудо и да се моля. Е, аз повярвах. Когато те напусне любимият мъж, който иска да стане баща и не е готов да чака, не ти остава нищо друго освен вяра.

Роднини и приятели ме съветваха да приема съдбата си и да се опитам да осиновя дете. Упрекваха ме в много пропилени пари, сякаш не аз, а те са ги спечелили. Опитах се да намеря утеха в Интернет: създадох блога си в Instagram и намерих съмишленици. Оказа се, че има доста жени с подобен на моя проблем. Споделих опита си в блога. Разказах как съм се опитвала да забременея.

И тогава попаднах на историята на Галина Шубенина, която роди дете на 60 години. Това ме вдъхнови толкова много, че реших да извървя целия път. Горе-долу по същото време се запознах с Леонид. Влюбих се като момиче и той ми отвърна със същото. Когато Леня разбра, че мечтая за дете, той каза, че ще направи всичко възможно, за да ме направи щастлива.

Роднините отново започнаха да оказват натиск върху мен. Казаха, че вече съм готова да си легна с първия срещнат, само и само да забременея. Много ме болеше, но издържах. Верните абонати ме подкрепиха, казаха, че съм силна и мога да се справя.

Случват се чудеса

И тогава се случи дългоочакваното чудо! Забременях и на един от ехографите ми казаха, че ще имам тризнаци. Честно казано, не можех да повярвам на ушите си.

След толкова години опити да имам дете, три деца наведнъж, това беше като магия за мен. Леня избухна в сълзи, когато разбра. Доста време ми отне да дойда на себе си. Започнах да се страхувам, че ще се проваля. Масло в огъня наляха роднини, които казаха, че съм луда и от тях не може да очаквам помощ.

И вече го знаех. Вярвах само в себе си и Леня. Когато му казах за бременността, той ме помоли да подпишем брак. Това беше може би най-идиличната картина, която някога съм си представяла. Отидохме в гражданското – ние двамата, майката на Леонид и брат му. Никой не дойде от моя страна. Най-лошото е, че дори майка ми не ме подкрепя. Тя смята, че съм пропуснала шанса си и не трябва да ставам майка на такава зряла възраст.

Вече съм на 51 години. Някой ще каже, че е време да гледам внуци, но аз родих три деца. Никой не ме разбира, но не ме интересува. Родих три абсолютно здрави момичета. Леня присъстваше на раждането, смело ме държеше за ръката и каза, че мога да се справя с всичко.

Но сега се сблъсквам с безкраен поток от негативизъм в мрежата, защото с появата на деца в моя блог се появиха голям брой хейтъри. Осъждат мен и постъпката ми, казват, че не мисля за бъдещето на децата си. Но аз не мисля така. Не знам колко години имам още, но ще дам всичко от себе си децата ми да растат здрави и щастливи.

Надявам се един ден хората да спрат да се съдят един друг за избора си. Сигурна съм, че никой от моите роднини или хейтъри от интернет дори не се е опитал да се постави на мое място. Жалко!“

Как мислите, трябва ли една жена да ражда след 50 години?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хората с това хоби печелили средно по 20000 – 25000 лева месечно
Next: Взе им акъла в NOVA: Какво прави с богатството си Ани Салич

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.