Тази семейна двойка не можела да има дете дълго време, прегледът показал, че съпругата е безплодна. Двамата осиновили 5-годишно момченце от сиропиталище, но то било много трудно за отглеждане и постоянно тормозело родителите си. Правел всичко, за да се върне обратно в дома. Как свършило всичко?
Аз съм на 27 години, съпругът ми е на 31 години. Женени сме от десет години. Преди няколко години решихме да имаме деца, но не успяхме.
Бяхме на преглед и се оказа, че съм безплодна. Това много ме изплаши, мислех, че съпругът ми Димо ще поиска развод. Защо му е жена, с която не може да продължи семейството си?
Живеехме сякаш в мълчание, не говорехме вече за нашата любов. Бях шокирана от новината за моето безплодие.
Когато отново изпаднах в депресия, Димо нежно ме хвана за ръката, сложи ме на дивана до него и каза: „Какво става между нас?“ Свих уморено рамене. Не исках да говоря и така всичко беше ясно.
Минаха седмици, месеци и започнахме да се сближаваме малко повече със съпруга ми. Изведнъж на вечеря Димо ми предложи да вземем дете от детски дом. Не знаех какво да отговоря, защото това е чуждо дете, не е наше.
Не можех да побера мисълта в главата си, как може да живееш с чуждо дете? Възможно ли е да обичаш друго дете?! Но все пак се съгласих. Мъжът ми настоя и реших да го послушам.
Отидохме в дома, казаха ни какви документи да подготвим и след няколко седмици всичко беше готово.
Показаха ни различни деца, почувствах се неспокойно, децата се предлагаха като някаква стока. Заведоха ни в детската стая и изведнъж погледът ми попадна на едно тъжно момче на около пет. Той стоеше на прозореца, държейки мръсна и оръфана играчка в ръцете си.
Отидох при него и го попитах защо е тъжен. „Защото майка ми нямаше нужда от мен“, отвърна момчето със сълзи на очи. Лека тръпка премина през тялото ми. Очите ми се напълниха със сълзи.
Казах му, че аз мога да му бъда майка, ако иска. Детето отговори: „Как? Вече имам майка.“ Не знаех какво да отговоря. В крайна сметка наистина беше така.
Цяла нощ не спах и мислех за това момче. На следващия ден събудих съпруга си и казах, че спешно трябва да го вземем. Исках да му дам цялата любов, която детето ми не получи. Няма да повярвате! Влюбих се в това дете от пръв поглед.
Отново отидохме в приюта, запознахме сее по-отблизо с това момче – казваше се Георги. И след няколко дни го прибрахме. Отначало ми беше необичайно, че сега с нас в апартамента живее дете.
А и Георги не беше спокоен, защото вече имаше баща и майка. Държеше се така, сякаш искаше да се върне в дома: плачеше, крещеше, отказваше да вечеря, отказваше да спи, казваше, че никой не може да му каже нищо.
Всяка вечер имах чувството, че нося 20 чувала картофи. Всяка вечер Георги избухваше и аз реших да говоря с него. „Знаеш ли, даваме ти цялата си любов, грижим се за теб.
Всеки ден се стараем да се чувстваш добре при нас. Не знам защо майка ти те е напуснала, но трябва да ту кажа, че в живота ще имате различни ситуации, в които ще бъде трудно да се изправиш.
Това е животът и всичко може да се случи. Най-важното е да можеш да станеш и да продължиш напред с вдигната глава.“
Колкото и да е странно, той не избухна и дори ме прегърна, след което легна и се обърна към стената.
Минаха месеци, Георги порасна, стана ученик в първи клас. Забелязах, че не се държи както преди. Стана по-съзнателен и зрял. Един ден дойде при мен и каза: „Искам да се извиня за поведението си, държах се ужасно.
Ти си много търпелива, друга би ме върнал в дома, както исках. Мислех, че собствената ми майка ще се върне за мен. Сега разбирам, че имам голям късмет да бъда с теб. Обичам те“.
Говореше като възрастен мъж. Сълзи напираха в очите ми и аз го прегърнах възможно най-силно.
Оттогава Георги никога не е бил груб и винаги е помагал, ако го помоля за това. Или сам предлага да помогне.
В един момент разбрах, че това е моето дете. Вселената ни даде точно Георги. И няма значение, че друга жена го е родила, защото той получава цялата любов и нежност от нас.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: