Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Видях я днес на касата на Лидл, трепереше от срам и реагирах веднага, разказа клиентка
  • Новини

Видях я днес на касата на Лидл, трепереше от срам и реагирах веднага, разказа клиентка

Иван Димитров Пешев юли 27, 2023
rehrendfdfdffddf.jpg

Разделението в обществото ни по много теми е изключително голямо и в един момент сякаш забравяме кои неща трябва да ни обединяват.

Потребителка във фейсбук разказа разтърсваща история от „Лидъл“, която я е накарала да се разплаче – нещо, което по принцип не й се случва.

Думите й докосват, тъй като става дума за за все по-голямата пропаст между бедни и богати, и как в споровете за чужди конфликти забравяме колко нужда от подкрепа имат някои хора у нас.

Че не обръщаме необходимото внимание на неща, които са пред очите ни, и забравяме за малките жестове, които трябва да правим много по-често.

 

За съжаление БТВ рядко излъчва такива блиц новини.

„Днес плаках, аз не плача за нищо, но днес не мога да мълча.

В Лидъл станах свидетел как жена не може да си плати сметката и трепери от срам и аз съм след нея на каса и виждам това.

Жената трепери и казва „Нямам“!

И трепери от срам. Касиерката казва „аз ще оправя сумата“.

И аз минавам и казвам „вземете от рестото сумата за жената“.

И тя трепери и ми желае само щастие.

И аз платих необходимата сума“, споделя Валерия Никова, чийто пост вече има доста реакции.

„Ние дерзаем за диктаторски режими.

Това е дъното. Животът е друг.

И официално искам подобни образи да напуснат профилът ми и да не ги виждам и глупостите им!!!

Да не се заемам аз. Нямам думи. Радевци и подобни о****френи.

Знаете ли как живеят хората????

Да, плача. Аз! Не се търпи тая реалност. Не търпя коментари и подобни!!!“, написа гневно потребителката.

Под поста й неин приятел също напомня, че все повече някои хора забравят колко е труден и скъп живота за обикновения човек.

„Всички учат за мениджъри и тесни специалисти вече.

Докато за обикновения човек живота стана скъп, невъзможен и труден.

Обръщаме внимание на малката алчна част от хората, а на масата обвити в сивота, несполуки и несгоди… не!

Сега всички вече са „Царе“, „пъдари“ вече няма!!!“, смята той.

Със сигурност, публикацията цели да подкани повече хора към добрините.

Да не забравят, че дори някои от нас да са добре, има такива, които се нуждаят от помощ, и трябва да имаме око за проблемите им.

Да подават ръка, когато някой има нужда, тъй като всеки подобен жест ни извисява повече като личности.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гурбетчия от Родопите: Тази порция в Германия струва 4 евро
Next: Дава работа: Пламен с пържолите по 500 лева набира момичета за сватба

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.