Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дава работа: Пламен с пържолите по 500 лева набира момичета за сватба
  • Новини

Дава работа: Пламен с пържолите по 500 лева набира момичета за сватба

Иван Димитров Пешев юли 27, 2023
erdqwhashhh.jpg

„Човекът с пържолата от 500 лева“, както стана известен Ерджан – Пламен Христов, който плати голяма сума в ресторант на крайбрежната алея във Варна за три стека продължава ваканцията си в България. Семейството се е отдало на забавления, както се вижда от видеата в профила му.

БТВ и Нова тв се надпреварват да излъчват репортажи за него и живота му.

Той е известен във Фейсбук и Тик Ток като Jivei Jivei.

Тази сметка не го е съборила финансово, но вече внимава, хапва далеч по-евтиния октопод.

Главата на семейството не пропуска да сподели всеки момент от ваканцията и не само. Запозна последователите си с новите си придобивки като бус, кола и къща, която е издържана в стил „версачИ“. Навсякъде присъства духа на иконата на италианската мода, по подове, по тавани, мебели, килими.

 

Както отвън, така и отвътре всичко блести в злато и огледала.

Явно бизнесът на Пламен е успешен, печели добре в Нидерландия и не го крие. Почти всяка негова стъпка е качена в профила му – и работа и забавления.

Тази сутрин отново бе медийна звезда след репортажа по БТВ.

 

След като стана известен с клипа за стековете за близо 500 лева, Пламен срещу около два лева за бройка, хапва кюфтета от местната скара. Остава доволен – сочни са, имат и гъбен сос.

„Винаги обичам да ям сред лукс, на всякакви ресторанти съм бил, но такова нещо не съм срещал – за три пържоли“, споделя мъжът.

След видеото от ресторанта Пламен казва, че е станал известен. И това тежи на него и семейството му.

„Всеки иска да се снима с мен, казват ми Пържолата. И малки, и големи деца идват. За десет дни отидохме до „Слънчев бряг“, за да си починем, но не стана. Всеки един говори за това, навсякъде“, уж се оплаква от популярността си Пламен, но от публикациите в мрежата се вижда, че това му харесва, дори насърчава феновете си за повече лайкове.

 

Чуди се защо ресторантьорите искат да го съдят, не е имал лоши намерения.

„Не съм направил нищо на заведението – нещо да счупя или да не съм платил сметки, да съм обиждал.

Просто ми стана интересно – защо трябваше да плащам тази сметка да плащам. Не очаквах такава голяма сума да е. Цяла Европа вече за мен говори, не мога да спя“, казва мъжът.

 

От профила му се вижда, че той се готви за голям празник сватба и търси танцьорки:

„Tribvat mi dve momicheta za posreshtane na gosti na svadba na 29.07 i da sa tanciorki za kratko shou“, пише той.

Малко преди това е споделил кадри от друго тържество, но не е ясно дали става въпрос за сватба или някакъв местен ритуал.

 

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Видях я днес на касата на Лидл, трепереше от срам и реагирах веднага, разказа клиентка
Next: Забиха в земята мъжа с пържолите за 500 лева: Купих си мед за 600 лева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.