Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Забиха в земята мъжа с пържолите за 500 лева: Купих си мед за 600 лева
  • Новини

Забиха в земята мъжа с пържолите за 500 лева: Купих си мед за 600 лева

Иван Димитров Пешев юли 27, 2023
zasbqwtwqggg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Признание на една от участничките в Черешката накара България да забрави за мъжа с пържолите по 500 лева.

Тя пък си купила мед за 600 лева.

Рок кралицата на България показа, че има хаплив език и не цепи басма никому.

Милена буквално побесня, когато започнаха да я поучават как да придобие фина талия и не спести това, което мисли.

Преди това в ролята на диетолог безуспешно се превъплати Соня Атанасова.

Модният дизайнер каза кои храни трябва да се избягват, наред с бялото брашно и захарта, за да имате стройна фигура.

Именно с разделно хранене Соня уточни, че е запазила от години теглото си от 52 кг.

Нейните съвети обаче хич не се харесаха на Милена.

„Ако някой се е хранел безразборно от малък и в един момент стане на 30 или 40 години.

И да му обясниш на тоя човек какво да яде, за да стане изведнъж красив и някак си по-аеродинамичен, ама тая работа не става“, категорична бе певицата.

„В крайна сметка не това е важното, да си някакъв супер слаб човек. А такъв, каквито са душата и сърцето му отвътре, и това пръска енергия. Така, че ако ще работи модел, тогава да се замисли още от малка, но ако иска да си гледа живота и да си прави кефа, да си яде както иска“, допълни Милена.

Тези остри реплики не помрачиха настроението и задушената атмосфера, които властваха на масата по време на втория епизод на „Черешката на тортата“ за седмицата.

Огромна заслуга за това безспорно имаше и домакинът Сами Хосни, който остави гостите си без думи със своето изтънчено, разнообразно и здравословно меню.

То бе определено от Сами като околосветско пътешествие.

И с него той успя да плени всички на масата, разбира се, и с подкрепата на приятелката си Мила.

В началото домакинът предложи две салати – оризови рулца със спанак и мариновано тофу, и салата, завита в листо от маруля.

Предястията включваха брускети по италиански с прошуто и малко грозде, индийско топче с тиква и сос от горчица и копър, американски бейгъли с пушена сьомга и див лук и мексикански такос с пържено пиле и гуакамоле.

Не по-малко интересно бе и основното на лъчезарния фитнес инструктор, което също бе продукт на неговата фантазия.

Сами бе подготвил пица Маргарита, но с блат от нахут и домашен сос.

А какво да кажем за вкусните три десерта.

Многолистно листо от крем, мента, портокал и свежи плодове, трюфели с мента и шоколадов крънч и лимонови тарталети.

Всичко това помогна на гостите да изпитат пълно удоволствие от храната и единодушно да определят Сами като кулинарен перфекционист.

А бившият футболен съдия Александър Костадинов не се стърпя и подхвърли по адрес на Сами: „Айде, сбъркай някъде, че утре съм аз.“

От своя страна пък Райна Караянева призна, че това е най-вкусната тарталета, която някога е яла.

Усещайки, че се изложи и си навлече гнева на Милена, Соня опита да поправи грешката.

„Тия хора още те чакат, колко са ти благодарни тези хора“, отбеляза Александър.

Милена пък допълни: „Колко буркана бяха и как ги премести.“

„О, те ми помагаха от всички сергии, втурнаха се да ги качват до колата. После обаче баба каза, че това не е мед, а тя цял живот с нейното семейство гледат мед“, разкри Соня.

„И какво го направи после този мед“, полюбопитства Александър.

„В четвъртък ще разбереш“, намеси се и Райна.

„Този случай на Соня с тези 600 лева за мед, аз ще го разказвам до края на живота си“, постави точка на словесните престрелки Костадинов.

Съвсем в реда на нещата Сами бе оценен с десетки от гостите си.

Шеф Иван Манчев също го похвали, но му даде осмица.

„Харесвам млади хора, които имат визия и концепции, а ти точно това имаш. От една страна се занимаваш с фитнес, но от друга страна знаеш колко е важна храната за нашето тяло. Менюто ти беше много интересно, но половината от нещата не показа как ги направи и времето не ти стигна, а имаше и помощник“, заяви Манчев.

„Затова моята оценка към теб е осем и те поздравявам за концепцията и за всичко това, което си ти, и следващия път те моля, когато те поканим в „Черешката на тортата“, да ги сготвиш пред нас и да ги видим“, допълни кулинарният бос.

По този начин Сами и Милена вече са заедно на върха с по 48 точки, преди да видим как ще се справят другите трима.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дава работа: Пламен с пържолите по 500 лева набира момичета за сватба
Next: Меси за Стоичков: Истина е, ето какво направи българинът Ицо за мен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.