Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Време е България да научи истината за костюма на Алексей Петров, ВИС и СИК, обяви Надя Чолакова
  • Новини

Време е България да научи истината за костюма на Алексей Петров, ВИС и СИК, обяви Надя Чолакова

Иван Димитров Пешев август 19, 2023
dasgsdggcvbcv.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Алексей Петров беше противоречива личност, посочи Надя Чолокова по БТВ на живо.

Тя говори и за отношението му към ВИС на Георги и Васко Илиев и СИК.

Нещо в него винаги се е набивало на око. Никой почти не го е виждал без костюм.

От сутрин до вечер той беше в костюм като Джеймс Бонд. И още нещо – в ръката си винаги имаше папка.

Макар че всички в България знаят какъв беше Алексей Петров, сега излиза, че всеки е виждал различни страни на твърде особената му личност.

Той беше олицетворение на Прехода. Също толкова нелогичен, абсурден и в крайна сметка престъпен.

Това каза за него журналистката Надя Чолакова, автор на успешна поредица от книги.

 

„Той беше вълк единак, нямаше нищо общо с ВИС и СИК, които водеха разгулен живот.

Аз го помня с винаги с костюма, в ресторанта на “Спартак”, винаги с папка с разработки.

От сутрин до вечер беше с костюм.

Алексей Петров се смяташе за човек на науката, не замеряше певиците с пачки.

Винаги е смятал, че е от страната на добрите”, коментира по bTV журналистката.

 

Надя Чолакова каза също, че Алексей Петров не се вписва в калъпа на “добрия, лошия и злия”.

“Беше с голям афинитет към службите, винаги е казвал, че това му е на сърцето – МВР да разследва и да разнищи цялата престъпност.

Сега, как това се връзва с дела като “Наглите” и “Октопод”, по които имаше наистина смразяващи показания на свидетели срещу него?

По никакъв начин!”, обясни тя.

 

Алексей Петров беше една сглобка от взаимоизключващи се неща, каза още Надя Чолакова.

Нейната версия за края му е проста – отмъщение.

“Но това е сложен ребус, който едва ли ще се разплете”, подчерта журналистката.

Тя също така наблегна на факта, че и Къро, и Ангел Христов (единият от братя Галеви), и Алексей Петров в края си са били доста богати мъже, макар и стигнали по различен път до това.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пищова за Алексей Петров: Беше много хубаво и мъжко момче, знам къде е убиецът му
Next: Богът на Парите ще се усмихне широко на тази зодия – очакват я ТРИ ГОДИНИ луд финансов късмет

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.