Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всеки трябва да знае това: Видите ли монета на пътя, не посягайте към нея
  • Новини

Всеки трябва да знае това: Видите ли монета на пътя, не посягайте към нея

Иван Димитров Пешев май 11, 2023
moennnasntasktaistoas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всеки от нас поне веднъж в живота си е намирал монети или банкноти на улицата. Мненията за това как да се отнасяме към такава находка са много противоречиви.

С намерената на пътя монета се свързват множество поверия. И ако вярвате в съдбата и знаците, които тя ви дава, е по-добре да не ги игнорирате!

Виждайки монета или банкнота на пътя или тротоара, всеки от нас си задава въпрос: има ли смисъл да я взима?

Най-често подобни противоречиви мисли възникват в резултат на факта, че има определени вярвания, според които тези пари ще прогонят всички финансови средства далеч от дома ви.

В същото време съществува твърдение, че ние сами създаваме вътрешните си нагласи и от начина, по който интерпретираме събитията в живота си, се случва по-нататъшното им развитие.

Ето защо, ако намерите пари на пътя, трябва да ги вземете като подарък на съдбата и те със сигурност ще бъдат такива.

Ако, намирайки монети, се страхувате да не си навлечете проблемите на собственика им, по-добре изобщо не се навеждайте да ги взимате. За да предотвратите неприятностите, не мислете за лошото!
Най-разпространени парични ритуали

След като сте намерили монета на улицата, можете да превърнете находката в мощен талисман за пари. Можете да го направите по следните начини:

Ако монетата е намерена на улицата по време на нарастваща луна, трябва да я вземете, да я сложите в саксия и да я заровите в пръст.

Всеки път, когато поливате „растението“, произнасяйте следните думи: „Както расте дървото на парите, така да растат и финансите ми. Така да бъде“.

Монетите, които сте получили като ресто в магазина, трябва да слагате в различни части на къщата. Можете да ги поставите под килима или под леглото.

В този случай енергията ще работи в правилната посока и ще помогне за увеличаване на средствата ви.
Препоръчително е да събирате монетите, намерени на пътя и да ги носите в десния джоб на връхната си дреха.

Веднага щом събраната сума е достатъчна за закупуването на восъчна свещ от храма, идете до църквата и го направете по най-бързия начин.

След като купите свещта, я поставете в стаята си и я запалете. Докато тя гори, трябва да произнасяте следните думи: „Както пламъкът се запалва от искра, така една монета ще ми донесе богатство“.
Трябва да кажете думите толкова пъти, на колкото години сте. Препоръчително е ритуалът да се извършва само по време на нарастващата луна и за него трябва да знаете само вие.
Народни поверия

Според народните поверия монетата, открита на улицата, несъмнено вещае забогатяване. Но в този момент не трябва да изпитвате глад.

Ако намерите монета на празен стомах, това е знак за бедност. Ето защо, ако почувствате глад, не гледайте в краката си. Когато се нахраните до насита, можете спокойно да се оглеждате за загубени монети.
Въпреки многото противоречиви мнения, всеки трябва да помни, че парите, дори изгубени, носят определена енергия и изискват правилно отношение. За да подобрите финансовото си състояние, научете се да уважавате парите и те ще ви отвърнат с взаимност!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Д-р Бубновски: Ако коленете или кръста ви започнат да болят, запомнете: никога не докосвайте това
Next: Фризьорка видя бездомен мъж пред салона си – повика го вътре и го промени до неузнаваемост

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.