Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всеки трябва да знае това: Видите ли монета на пътя, не посягайте към нея
  • Новини

Всеки трябва да знае това: Видите ли монета на пътя, не посягайте към нея

Иван Димитров Пешев май 11, 2023
moennnasntasktaistoas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всеки от нас поне веднъж в живота си е намирал монети или банкноти на улицата. Мненията за това как да се отнасяме към такава находка са много противоречиви.

С намерената на пътя монета се свързват множество поверия. И ако вярвате в съдбата и знаците, които тя ви дава, е по-добре да не ги игнорирате!

Виждайки монета или банкнота на пътя или тротоара, всеки от нас си задава въпрос: има ли смисъл да я взима?

Най-често подобни противоречиви мисли възникват в резултат на факта, че има определени вярвания, според които тези пари ще прогонят всички финансови средства далеч от дома ви.

В същото време съществува твърдение, че ние сами създаваме вътрешните си нагласи и от начина, по който интерпретираме събитията в живота си, се случва по-нататъшното им развитие.

Ето защо, ако намерите пари на пътя, трябва да ги вземете като подарък на съдбата и те със сигурност ще бъдат такива.

Ако, намирайки монети, се страхувате да не си навлечете проблемите на собственика им, по-добре изобщо не се навеждайте да ги взимате. За да предотвратите неприятностите, не мислете за лошото!
Най-разпространени парични ритуали

След като сте намерили монета на улицата, можете да превърнете находката в мощен талисман за пари. Можете да го направите по следните начини:

Ако монетата е намерена на улицата по време на нарастваща луна, трябва да я вземете, да я сложите в саксия и да я заровите в пръст.

Всеки път, когато поливате „растението“, произнасяйте следните думи: „Както расте дървото на парите, така да растат и финансите ми. Така да бъде“.

Монетите, които сте получили като ресто в магазина, трябва да слагате в различни части на къщата. Можете да ги поставите под килима или под леглото.

В този случай енергията ще работи в правилната посока и ще помогне за увеличаване на средствата ви.
Препоръчително е да събирате монетите, намерени на пътя и да ги носите в десния джоб на връхната си дреха.

Веднага щом събраната сума е достатъчна за закупуването на восъчна свещ от храма, идете до църквата и го направете по най-бързия начин.

След като купите свещта, я поставете в стаята си и я запалете. Докато тя гори, трябва да произнасяте следните думи: „Както пламъкът се запалва от искра, така една монета ще ми донесе богатство“.
Трябва да кажете думите толкова пъти, на колкото години сте. Препоръчително е ритуалът да се извършва само по време на нарастващата луна и за него трябва да знаете само вие.
Народни поверия

Според народните поверия монетата, открита на улицата, несъмнено вещае забогатяване. Но в този момент не трябва да изпитвате глад.

Ако намерите монета на празен стомах, това е знак за бедност. Ето защо, ако почувствате глад, не гледайте в краката си. Когато се нахраните до насита, можете спокойно да се оглеждате за загубени монети.
Въпреки многото противоречиви мнения, всеки трябва да помни, че парите, дори изгубени, носят определена енергия и изискват правилно отношение. За да подобрите финансовото си състояние, научете се да уважавате парите и те ще ви отвърнат с взаимност!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Д-р Бубновски: Ако коленете или кръста ви започнат да болят, запомнете: никога не докосвайте това
Next: Фризьорка видя бездомен мъж пред салона си – повика го вътре и го промени до неузнаваемост

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.