Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вълшебно тайно аязмо, скрито в сърцето на България, лекува очи и безчет болести
  • Новини

Вълшебно тайно аязмо, скрито в сърцето на България, лекува очи и безчет болести

Иван Димитров Пешев ноември 29, 2022
awqeqwmdqocoasc.jpg

Безчет лечебни извори бликат на българска територия, много от тях се намират в малки параклиси и слабо известни храмове, далеч от утъпканите туристически маршрути. Други аязма са забравени в разрушени църкви и за тях си спомнят малцина от по-възрастните жители на съответния район.

Лековито аязмо, което помага за много болести, се намира в сърцето на България. Всеки, страдащ от болежка, отива там и се връща напълно излекуван.

Всеки е чувал за вълшебното изворче, което може да ни изцери от всички болести и болежки. И колкото и невероятно и митологично да звучат тези истории, се оказва, че аязмото е реално съществуващо, съобщава BG Voice.

Лечебният извор се намира на скрито място

Не изпускай тези оферти:

Местните жители твърдят, че водата е заредена с голяма сила и може да спаси хората от сериозни заболявания.

Става въпрос за изворчето, намиращо се близо до село Вардун, Търговище. Изследванията са показали, че водата, която тече от двата чучура, не е минерална. Въпреки това местните я пият, за да се излекуват от множество заболявания.

Вярва се, че лековитата вода може да се справи с всички стомашни и бъбречни проблеми. Изворчето до нея пък лекувало очни болести. За да се избавите от всички заболявания на очите, е нужно само да измиете очите си.

Двата извора в района имат древна история

Легендата разказва, че преди стотици години мястото било известно като Кушбунар, което означава солен извор. То представлявало гьол, от който преди стотици години само животните пиели вода. С времето пастирите забелязали, че животните не само я предпочитат, но и болните от тях оздравели. Тогава те също започнали да пият от извора. И чудото скоро се случило – всеки, който пиел от извора, се почувствал по-здрав, а всеки болен оздравял.

Години по-късно, вероятно в началото на миналия век, чобанинът Ради Карапетков, с помощта на няколко свои съселяни, съградил голяма каменна чешма. По-късно хората от близките села направили по-голяма каменна чешма, от която днес текат два чучура чудодейна лечебна вода.

От там минават хиляди хора от близо и далеч. Около изворчетата непрекъснато кипи живот и има народ, който пълни туби от лековитата вода.

 

Хората наричат лечебното аязмо Лековито изворче. Убедени, че водата наистина лекува, те искат изворът официално да бъде обявен за лечебен. Списъкът е изцерени хора расте всеки ден, което превръща мястото във все по-често търсен и посещаван феномен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Белите топчета по клепача се появяват ненадейно и са много упорити: Защо се образуват и опасни ли са за здравето
Next: Зрителите в екстаз! Халваджиян връща на екран любимото им предаване

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.