Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите в екстаз! Халваджиян връща на екран любимото им предаване
  • Новини

Зрителите в екстаз! Халваджиян връща на екран любимото им предаване

Иван Димитров Пешев ноември 29, 2022
sdasmgasmgasid.jpg

Продуцентът Маги Халваджиян отново ще се бори за първото място за рейтинг със завръщането на любимото шоу на зрителите

Първият сезон на „Звездите в нас” в България май ще се окаже и последен, говори се в Нова телевизия. Шоуто, макар и доста приятно, така и не набра достатъчно голяма скорост, за да има следващо издание. За сметка на това зрителите настояват за „Маскираният певец” и предаването най-вероятно ще бъде върнато в ефир на телевизията.

 

Единствената причина, заради която „Маскираният певец” е било свалено от програмата, е цената на шоуто, твърдят запознати. Участниците в предаването получават хонорар за всяко свое излизане на сцената, пише „Уикенд”. Според слуховете, става въпрос за 1500 лева на вечер.

Не изпускай тези оферти:

Отделно от това са хонорарите на звездите в детективския панел, които трябва да разгадаят точно кой се крие във всеки костюм.

Самите костюми също струват луди пари, а за гостуващите участници, които излизат на сцената извънредно с по една песен, също се предвиждат хонорари. Но инвестицията си заслужаваше, тъй като шоуто стана хит още с първия си епизод и до момента, в който телевизията го спря, генерираше огромен зрителски интерес.

 

В същото време „Звездите в нас”, с което замениха „Маските”, е доста по-евтино и това е основното му предимство. Участниците не са звезди, те или не взимат хонорари от предаването, или хонорарите им са символични, костюмите и гримът са доста семпли, по-сериозни разходи се правят единствено за хонорарите на членовете на журито – Софи Маринова, Тита, Виктор Калев и Дони. Бюджетът е свит и защото предаването е на запис, за разлика от „Маскираният певец”, което се излъчва на живо.

 

Именно защото „Звездите” се записва предварително, зрителите не могат да гласуват кои участници да продължат напред в състезанието. Гласува единствено публиката в залата по време на снимките. Хората масово и не без основание споделят мнение, че в предаването са набутани участници с връзки, двете дами в журито не са компетентни, а победителят не се избира честно.

 

Подобен проблем нямаше нито в „Маскираният певец”, нито в другото шоу за имитатори на продуцента Маги Халваджиян – „Като две капки вода”. Заради това, че е на запис, „Звездите” изглежда твърде режисирано, което също дразни аудиторията. В крайна сметка резултатът е нисък рейтинг.

Говори се, че от Нова телевизия смятат да прекратят експеримента с предаването и обмислят завръщане на „Маскираният певец”. Дали това ще стане през пролетта, на мястото на „Капките”, или наесен, тепърва ще се реши.

Съдба, подобна на „Звездите в нас”, имаше и друго иначе приятно шоу със същите водещи – Мария Игнатова и Ненчо Балабанов.

 

Това е предаването „Пееш или лъжеш”. То изкара само един сезон в ефира на Нова – през есента на 2016 г.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вълшебно тайно аязмо, скрито в сърцето на България, лекува очи и безчет болести
Next: Бият тревога в Бургас! Ивелин и Петър изчезнаха край Бургас! Търсят се доброволци с лодки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.