Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вълшебно тайно аязмо, скрито в сърцето на България, лекува очи и безчет болести
  • Новини

Вълшебно тайно аязмо, скрито в сърцето на България, лекува очи и безчет болести

Иван Димитров Пешев ноември 29, 2022
awqeqwmdqocoasc.jpg

Безчет лечебни извори бликат на българска територия, много от тях се намират в малки параклиси и слабо известни храмове, далеч от утъпканите туристически маршрути. Други аязма са забравени в разрушени църкви и за тях си спомнят малцина от по-възрастните жители на съответния район.

Лековито аязмо, което помага за много болести, се намира в сърцето на България. Всеки, страдащ от болежка, отива там и се връща напълно излекуван.

Всеки е чувал за вълшебното изворче, което може да ни изцери от всички болести и болежки. И колкото и невероятно и митологично да звучат тези истории, се оказва, че аязмото е реално съществуващо, съобщава BG Voice.

Лечебният извор се намира на скрито място

Не изпускай тези оферти:

Местните жители твърдят, че водата е заредена с голяма сила и може да спаси хората от сериозни заболявания.

Става въпрос за изворчето, намиращо се близо до село Вардун, Търговище. Изследванията са показали, че водата, която тече от двата чучура, не е минерална. Въпреки това местните я пият, за да се излекуват от множество заболявания.

Вярва се, че лековитата вода може да се справи с всички стомашни и бъбречни проблеми. Изворчето до нея пък лекувало очни болести. За да се избавите от всички заболявания на очите, е нужно само да измиете очите си.

Двата извора в района имат древна история

Легендата разказва, че преди стотици години мястото било известно като Кушбунар, което означава солен извор. То представлявало гьол, от който преди стотици години само животните пиели вода. С времето пастирите забелязали, че животните не само я предпочитат, но и болните от тях оздравели. Тогава те също започнали да пият от извора. И чудото скоро се случило – всеки, който пиел от извора, се почувствал по-здрав, а всеки болен оздравял.

Години по-късно, вероятно в началото на миналия век, чобанинът Ради Карапетков, с помощта на няколко свои съселяни, съградил голяма каменна чешма. По-късно хората от близките села направили по-голяма каменна чешма, от която днес текат два чучура чудодейна лечебна вода.

От там минават хиляди хора от близо и далеч. Около изворчетата непрекъснато кипи живот и има народ, който пълни туби от лековитата вода.

 

Хората наричат лечебното аязмо Лековито изворче. Убедени, че водата наистина лекува, те искат изворът официално да бъде обявен за лечебен. Списъкът е изцерени хора расте всеки ден, което превръща мястото във все по-често търсен и посещаван феномен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Белите топчета по клепача се появяват ненадейно и са много упорити: Защо се образуват и опасни ли са за здравето
Next: Зрителите в екстаз! Халваджиян връща на екран любимото им предаване

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.