Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В момента в Русия се случва нещо колосално, правят невъзможното да потулят: Невиждано от 30 години
  • Новини

В момента в Русия се случва нещо колосално, правят невъзможното да потулят: Невиждано от 30 години

Иван Димитров Пешев април 8, 2022
rsurisrisiriq.jpg

Русия е изправена пред най-тежката ситуация за нея от три десетилетия заради безпрецедентните западни санкции, но чуждестранните опити за изолирането й от световната икономика ще се провалят, заяви днес руският министър-председател Михаил Мишустин, цитиран от Ройтерс.

Западните държави все повече разширяват своите икономически санкции срещу Русия, опитвайки се да я накарат да спре своите военни действия в Украйна и да изтегли войските си.

„Без съмнение сегашната ситуация може да бъде определена като най-трудната за Русия от три десетилетия“, каза Мишустин пред Държавната дума. „Подобни санкции не са били прилагани даже в най-мрачните времена на Студената война“, заяви той.

Преди наложените напоследък санкции Русия планираше бюджетен излишък от 1,3 трилиона рубли (17 милиарда долара) тази година, което се равнява на един процент от брутния вътрешен продукт.

Мишустин каза, че Русия ще похарчи всичко, което е спечелила тази година, за държавна помощ.

Досега правителството е обещало над един трилион рубли за антикризисна подкрепа за бизнеса, за социални плащания и за семействата с деца.

Русия въведе капиталов контрол в отговор на санкциите, с което направи почти невъзможно чуждестранните инвеститори да продават своите активи, ако решат да се изтеглят от страната.

„Ако трябва да напуснете, производството би трябвало да продължи, тъй като осигурява работни места. Нашите граждани работят там“, заяви премиерът.

Правителството намеква, че може да национализира активи на западни инвеститори, които решат да напуснат.

„Нашата финансова система – жизнената сила на цялата икономика, устоява“, заяви той. „Фондовият пазар и рублата се стабилизират. Съмнявам се, че някоя друга страна щеше да издържи това. Ние издържахме“, каза Мишустин.

Противниците на Русия се опитват да я ударят със санкции, да забранят всичко руско – култура, спорт, език, но е невъзможно да бъде зачеркната една седма от сухоземната територия на света, заяви Мишустин, цитиран от ТАСС.

„Ако предишните ограничения бяха насочени срещу конкретни представители на властите или компании, то сега, както се казва, маските паднаха. Целта на санкциите е да бъдат ударени всички граждани, даже най-уязвимите“, каза той.

По думите му противниците на Русия се опитват да лишат руснаците от възможността да купуват обикновени стоки, да ограничат достъпа им до услуги.

„Както каза нашият президент (Владимир Путин), опитват се просто да „зачеркнат“ Русия. Да „забранят“ нашата култура, спорт, език – всичко руско“, заяви Мишустин.

„Възможно е, разбира се, да бъде заличено името на нашата страна върху картата, върху глобуса, но е невъзможно да бъде закрита една седма от сушата. Русия е била, е и ще бъде“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Даниел Лорер с историческо съобщение: Настъпва огромна промяна в Продължаваме Промяната
Next: Току-що българската полиция арестува Елена! Такива схеми е въртяла, че ще ви се завие свят

Последни публикации

  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
  • В деня, в който се роди детето ни, болничната стая беше пълна с мирис на дезинфектант и притихнали думи, които никой не смееше да изрече на глас. Елена лежеше изморена, но сияеща по свой странен начин, сякаш болката беше отворила в нея нова врата и през нея нахлуваше светлина.
  • Онази нощ зимата беше стиснала града в ледената си хватка. Вятърът режеше като нож, пареше бузите и превръщаше всяка крачка в изпитание
  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.