Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В МОМЕНТА: Семейна касапница в Сарафово! Озверял закла жена си, заби ножа в гърдите си! Ето кой се оказа
  • Новини

В МОМЕНТА: Семейна касапница в Сарафово! Озверял закла жена си, заби ножа в гърдите си! Ето кой се оказа

Иван Димитров Пешев юли 28, 2022
skaskakspasp.png

Семейната драма се разиграла в кв. „Сарафово“

56-годишен англичанин намушка с нож 54-годишната си съпруга в жилището им в бургаския квартал „Сарафово“.

След това мъжът се е опитал да се самоубие като сам се пробол в гърдите. Сигнал в полицията е подаден от съседи в жилищната кооперация към 10:43 ч. в четвъртък, предаде БТА.

Полицаи открили жената на стълбите на четвъртия етаж в безпомощно състояние. Тя била контактна и обяснила, че е нападната от съпруга си, който в момента бил в апартамента им. Жената е откарана и настанена за лечение в УМБАЛ – Бургас без опасност за живота.

В жилището, също в безпомощно състояние, е намерен 56-годишният мъж с множество рани по гърба и гърдите. Той обяснил, че в последно време двамата с жена му имали непрекъснати скандали, защото тя искала да се връща във Великобритания. Подобно спречкване възникнало и снощи и продължило през цялата нощ. След употреба на алкохол тази сутрин той взел нож от кухнята и нападнал половинката си, след което опитал да се самоубие. Англичанинът също е настанен за лечение в УМБАЛ – Бургас и е контактен.

На мястото на инцидента е извършен щателен оглед. Иззет е и ножът, с който е извършено нападението.

Работата по случая продължават служители на Пето Районно управление в морския град.

Още крими:

България се размина по чудо с нов кървав инцидент, подобен на този, който сътвори рецидивистът Георги Семерджиев, научи от полицейски източници.

Медията ни описа по-рано днес днес катастрофа на столичния булевард „Христо Ботев“, в която шофьор на джип „БМВ“ връхлетя спрял „Хюндай“, в който се возели млада жена, бебе и баба.

узна, че водачът на баварския всъдеход е причинил произшествието, а концентрацията на алкохол в кръвта му е била над 1.2 промила, което автоматично означава, че трябва да бъде задържан минимум за 24 часа.

Освен това се оказа, че въпросното лице е без шофьорска книжка и е бил във видимо неадекватно състояние.

За щастие скоростта, с която се е движил е била сравнително малка, защото в противен случай е щял да нанесе непоправими щети на беззащитните пътници в корейския автомобил.

научи също, че мотоциклетист е дал показания в полицията, че преди да направи инцидента на булевард „Христо Ботев“, водачът на беемвето едва не го е помел на оживено трасе.

Крайно време е законодателите да вземат по-сериозни мерки и за подобни нарушения пияни водачи директно да бъдат осъждани по бързата процедура на затвор, а колите им да бъдат конфискувани и продавани на търг, а парите от продажбата да отиват във фонд за подпомагане на пострадали от ПТП-та и техните семейства.

Иначе изстрадалата ни държава рискува да се превърне в гробница на невинни жертви, които вече дори не могат да се разхождат свободни по улиците.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Левицата се тресе! Социалисти искат спешен конгрес и незабавна смяна на Корнелия Нинова
Next: Възраждат ОФ: Депутат от ПП твърди, че ще водят преговори за съвместно явяване на избори не само с ДБ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.