Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В София се случва нещо страшно, хората по улиците! Убиха Виктория Мариева
  • Новини

В София се случва нещо страшно, хората по улиците! Убиха Виктория Мариева

Иван Димитров Пешев октомври 23, 2022
viktoasrasirasras.png

Събралите се хора настояват за повече бдителност от шофьорите

Протест тази сутрин в София. Той се проведе в района на пешеходната пътека, където беше убита 19-годишната Виктория Мариева.

Близки и приятели на момичето се събраха в квартал „Стрелбище”, за да настояват за повече внимание на пътя.

Протестиращите искат и по-строга мярка за неотклонение на причинилия катастрофата.

Не изпускай тези оферти:

59-годишният Валентин Иванов беше освободен с парична гаранция.

Защитата му твърди, че той страда от епилепсия, но не е ясно дали е имал пристъп към момента на катастрофата.

Още новини по случая:

Шофьорът на камион Валентин Иванов, който уби 19-годишната Виктория Мариева на пешеходна пътека, бил неадекватен в “Пирогов”. Това разкри адвокатът му Лъчезар Таков в понеделник в Софийския градски съд.

Там 59-годишният водач беше докаран под конвой с белезници, за да се реши каква мярка да му бъде определена. Дребничкият Валентин Иванов изглеждаше неадекватен и в съда.

Той бил изписан от “Пирогов” малко преди делото. В болницата беше откаран веднага след катастрофата заради наранявания по главата.

Трагедията стана в петък около 9,49 ч на столичния бул. “Гоце Делчев”. След като помля момичето, камионът се заби в автобусна спирка и само по щастливата случайност, че там нямало хора, нямаше и още жертви.

Виктория пресичала пешеходната пътека от ляво на дясно. Тя дори махнала с ръка за благодарност на друг шофьор, който ѝ спрял.

На метър от тротоара

е ударена от камиона

Момичето издъхва от тежка съчетана травма, каза прокурор Василена Анастасова.

Именно водачът на колата, който спрял на Виктория, е свидетелят, видял цялата катастрофа.

Той забелязал камиона, натоварен с минерална вода, който се движел по бул. “Гоце Делчев” в посока на ул. “Бадемова гора”. Според него скоростта не била висока, но си помислил, че при такава няма да може да спре на пешеходната пътека.

Други двама свидетели твърдят, че Валентин Иванов е карал с висока скорост. Автотехническата експертиза тепърва ще установява колко бързо се е движил камионът.

Водачът обаче в нито един момент не намалил скоростта дори и когато момичето било ударено. Според адвоката му Лъчезар Таков това било така, защото му прилошало.

“Камионът е бил оставен без управление, ударил се е и в клоните на близкото дърво”, обясни той.

Свидетелят, видял катастрофата, казал, че главата на Валентин Иванов била наведена неестествено надолу. Други обаче не твърдят подобно нещо.

В съда стана ясно, че шофьорът

страда от епилепсия,

има ТЕЛК и работи

отскоро,

за да издържа семейството си. Взема два вида лекарства. В края на месеца щял да ходи на преглед, за да получи по-висока степен на инвалидност.

Епилепсията му се отключила преди 15 години след катастрофа. Прокуратурата научила за заболяването малко преди делото. Затова от държавното обвинение поискаха той да е под домашен арест.

Медиците в “Пирогов” също препоръчали домашно лечение. Според тях Иванов не е получил епилептичен припадък.

Съдия Александра Йорданова му определи мярка за неотклонение “парична гаранция” в размер на 2000 лева. Срокът да ги плати е 15 дни.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пенсионерите ликуват: Парите за старост литват нагоре заради еврото
Next: Рашидов: Слави стана милионер да ме играе с уиски и пура?! Обидно е, аз пиех водка, и тя е питие!

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.