Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В София се случва нещо страшно, хората по улиците! Убиха Виктория Мариева
  • Новини

В София се случва нещо страшно, хората по улиците! Убиха Виктория Мариева

Иван Димитров Пешев октомври 23, 2022
viktoasrasirasras.png

Събралите се хора настояват за повече бдителност от шофьорите

Протест тази сутрин в София. Той се проведе в района на пешеходната пътека, където беше убита 19-годишната Виктория Мариева.

Близки и приятели на момичето се събраха в квартал „Стрелбище”, за да настояват за повече внимание на пътя.

Протестиращите искат и по-строга мярка за неотклонение на причинилия катастрофата.

Не изпускай тези оферти:

59-годишният Валентин Иванов беше освободен с парична гаранция.

Защитата му твърди, че той страда от епилепсия, но не е ясно дали е имал пристъп към момента на катастрофата.

Още новини по случая:

Шофьорът на камион Валентин Иванов, който уби 19-годишната Виктория Мариева на пешеходна пътека, бил неадекватен в “Пирогов”. Това разкри адвокатът му Лъчезар Таков в понеделник в Софийския градски съд.

Там 59-годишният водач беше докаран под конвой с белезници, за да се реши каква мярка да му бъде определена. Дребничкият Валентин Иванов изглеждаше неадекватен и в съда.

Той бил изписан от “Пирогов” малко преди делото. В болницата беше откаран веднага след катастрофата заради наранявания по главата.

Трагедията стана в петък около 9,49 ч на столичния бул. “Гоце Делчев”. След като помля момичето, камионът се заби в автобусна спирка и само по щастливата случайност, че там нямало хора, нямаше и още жертви.

Виктория пресичала пешеходната пътека от ляво на дясно. Тя дори махнала с ръка за благодарност на друг шофьор, който ѝ спрял.

На метър от тротоара

е ударена от камиона

Момичето издъхва от тежка съчетана травма, каза прокурор Василена Анастасова.

Именно водачът на колата, който спрял на Виктория, е свидетелят, видял цялата катастрофа.

Той забелязал камиона, натоварен с минерална вода, който се движел по бул. “Гоце Делчев” в посока на ул. “Бадемова гора”. Според него скоростта не била висока, но си помислил, че при такава няма да може да спре на пешеходната пътека.

Други двама свидетели твърдят, че Валентин Иванов е карал с висока скорост. Автотехническата експертиза тепърва ще установява колко бързо се е движил камионът.

Водачът обаче в нито един момент не намалил скоростта дори и когато момичето било ударено. Според адвоката му Лъчезар Таков това било така, защото му прилошало.

“Камионът е бил оставен без управление, ударил се е и в клоните на близкото дърво”, обясни той.

Свидетелят, видял катастрофата, казал, че главата на Валентин Иванов била наведена неестествено надолу. Други обаче не твърдят подобно нещо.

В съда стана ясно, че шофьорът

страда от епилепсия,

има ТЕЛК и работи

отскоро,

за да издържа семейството си. Взема два вида лекарства. В края на месеца щял да ходи на преглед, за да получи по-висока степен на инвалидност.

Епилепсията му се отключила преди 15 години след катастрофа. Прокуратурата научила за заболяването малко преди делото. Затова от държавното обвинение поискаха той да е под домашен арест.

Медиците в “Пирогов” също препоръчали домашно лечение. Според тях Иванов не е получил епилептичен припадък.

Съдия Александра Йорданова му определи мярка за неотклонение “парична гаранция” в размер на 2000 лева. Срокът да ги плати е 15 дни.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пенсионерите ликуват: Парите за старост литват нагоре заради еврото
Next: Рашидов: Слави стана милионер да ме играе с уиски и пура?! Обидно е, аз пиех водка, и тя е питие!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.