Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Генерал Мутафчийски: Няма как да се наредя до тези хора, отвратен съм!
  • Новини

Генерал Мутафчийски: Няма как да се наредя до тези хора, отвратен съм!

Иван Димитров Пешев ноември 30, 2022
enenegasmastast.jpg

„Да се закълнеш в знамето и да служиш на родината, наистина си специален!
В тези чалгаджийки времена колко хора ще застанат да дадат клетва под знамето да служат на родинита, да обрекат живота си на родината? Вие сте се обрекли да служите на родината, вие няма да ставате бизнесмени и адвокати, вие ще служите на родината и затова ви поздравявам“.

Така емоционално завърши лекцията си началникът на ВМА генерал-майор професор, д.м.н., FACS Венцислав Мутафчийски пред студенти и преподаватели от УниБИТ, предава Епицентър.
В препълнената тържествена зала на учебното заведение генералът беше представен от проф. Стоян Денчев, председател на Общото събрание на УниБИТ.

Проф. Мутафчийски разказа за развитието на ВМА като най-елитната болница в България, изтъкна ролята на военната медицина за националната сигурност, припомни трите цели на армията и участието на българските военни в мисиите по света.

И естествено се спря на ковид-кризата у нас и последиците от нея.

Не изпускай тези оферти:

„Опасността не е отминала. Все по-често ще се сблъскваме с такива вируси, защото все по-чести са контактите ни животни и така си прехвърляме вируси. Важното е да покажем зрялост и отговорност“, подчерта началникът на ВМА.

Ген. Мутафчийски обърна специално внимание на поуките, които са си взели във ВМА от сблъсъка с коронавируса. Днес болницата може да се гордее със собствен диагностичен център, където на едно място е събран целият процес по диагностицирането на вируса, както и с подготвени кадри.
Генералът изрично подчерта, че и в армията, и в медицината е много важно прогнозирането и превантивната подготовка. И разказа как първата група във ВМА, натоварена да следи информациите от Китай за нахлуването на ковид-19, е била създадена още на 20.ХII.2019 година, далеч преди тази тема да бъде предмет на обществения интерес в България.

А първата му заповед като началник на ВМА за това как болницата да мине в съответните степени на готовност за справяне с ковид-вълната е от 30.I.2020 г. (40 дни преди да бъде регистриран първият случай на ковид у нас).
„Това е философия – да предвидиш, да бъдеш с два хода напред. Когато си подготвен – може да избегнеш първия удар“, разкри тактиката си пред студентите ген. Мутафчийски.

„Шаржовете ме забавляват, никога не са ме обиждали, нека хората да се забавляват“, отговори генералът на въпрос за отношението му към критиките и за това, че той, като застъпник на по-твърдите мерки, пое негативната емоция на хората, когато беше председател на Националния оперативен щаб (НОЩ).

И подчерта. „Нещата с ковид-19 бяха сериозни. Хората не са виновни, те бяха използвани и манипулирани от политиците.“
За първи път след истерията около коронавируса ген. Мутафчийски си позволи да даде сдържана, но безкомпромисна оценка за поведението на политиците по това време – разбира се, без да назовава конкретни имена. „Тогава се отвратих. На мнозина не им пука за живота, 33 000 българи си отидоха за този период. И после ме питаха дали искам да стана политик. Не! Аз не можех да се наредя сред тези хора.“

Според шефа на ВМА „този процес не е бил само в България“. Ген. Мутафчийски даде пример с разнобоя между демократи и републиканци в САЩ, които се разминаваха в оценките си за К-19 и начините за борба с вируса.
„Не слушайте политици, на които им предстоят избори. Слушайте Меркел, която като майка на нацията каза: „Дайте да бъдем единни, да се ваксинираме“.

С болка за отношението към неговите призиви тогава за масова ваксинация ген. Мутафчийски цитира роден политик, на когото спести името, но който в разгара на ковид-вълната казал: „Знам че Мутафчийски е прав, важно е да се клати държавата“.

От залата го попитаха за оценката му за поведенето на журналистите и медиите по време на работата на НОЩ. Генералът беше кратък: „Те бяха функция на политиците“.
Въпросът: „Не можахте ли да им повлияете“, получи следния отговор: „Срещах се с много журналисти, една част от тях са отговорни, но от доста съм отвратен“.

Ген. Мутафчийски разказа с особена гордост за 116-те курсанти във ВМА, които получават едновременно и военно, и медицинско образование. Той отдели дължимото на своя предшественик ген. Тонев, по чието време ВМА започна да се превръща във високотехнологична болница.

И днес, продължавайки и надграждайки тази линия, ВМА е най-добре оборудваната, най-реномираната и най-добре кадрово обезпечена болница в България със собствен обучителен център, която има „роля-2 усилена“ по стандартите на НАТО и на която 80% от пациентите са цивилни.

ВМА е топ-болницата в България. При реална военна обстановка нашата цел е да докараме в болницата живи ранените и за това трябва да има обучени хора, които да могат да поддържат жизнените функции на тежко пострадалите и тежко ранените, посочи шефът на МВА.

„На тези момчета и момичета, които участват в нашата програма не им спестяваме трудностите, които ги очакват, за да не си изграждат въздушни кули и след това да претърпят разочарования. Те са много монитиварни. Винаги им се радвам и им казвам, че те струват много повече от всички останали, защото те са избрали да се врекат в служба на родината и да се закълнат в знамето на военнта служба! Колко младежи биха го направили днес? Затова им казах, че те са специални“, разкри ген. Мутафчийски.

„Нашата професия е изключително рискова. На всеки един лекар му трябват не само умения, за да бъде лекар, явно трябва и нещо друго. Трябва да има сърце, за да жертва живота си за живота на другите“, подчерта професорът-коремен хирург, който е признат по целия свят и е един от двамата българи, членове на дружеството на американските хирурзи.

Накрая под звуците на „Моя страна, моя България“ генералът се разписа в почетната книга на УниБИТ като пожела на студентите да служат с ум и сърце на родината.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Деси Атанасова взриви ефира: Имам тревожни новини. Идвам от временната комисия
Next: Тези чужди граждани разпродават имотите си по морето като бесни, ето защо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Най-накрая! Началникът на отбраната на България каза откъде идват дроновете убийци
  • Предупредих Слави стотици пъти! „Червенкова проговори за Еюп Темиз: Отправи тежки въпроси към Ния Темиз. Вижте повече.
  • От България Турция предупреди и Русия, и Украйна: Не минавайте червените ни линии! Имаме целия капацитет да действаме
  • Току що нови разкрития! Морската битка край българския бряг: Дрон е взривен с бойна стрелба
  • Лора Крумова след съдебното решение относно убиеца на водещия: Това дело беше второто убийство на Милен
  • Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, известна с подкрепата си за Румен Радев и с публичните си позиции в защита на Русия
  • Илияна Йотова осъди постъпката на службата и поиска оставката на началника на НСО генерал-майор Емил Тонев.
  • В БСП искат оставките на Зарков и Таков! Социалистите бесни заради слабата кампания, искали силни лидери за местните избори догодина
  • Методи Савов е жива легенда на българския алпинизъм
  • Чалга звездата призна, че поддържа приятелски отношения с почти всички свои бивши – а с настоящия съпруг на едната дори работят заедно в общ бизнес.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.