Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Геноцид! Ето какво ще се случи с българските пенсии ако приемем Еврото за основна валута
  • Новини

Геноцид! Ето какво ще се случи с българските пенсии ако приемем Еврото за основна валута

Иван Димитров Пешев май 31, 2022
vavauvuaevevoeorr.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Обстановката в България, както и в цяла Европа, сега е изключително напрегната. Хората са уплашени и се чудят как ще свързват двата края, без да мизерстват.

У нас нищо не може да се разбере какво правят управляващите, въпросите са много, а отговорите почти ги няма. Освен всички трудности в нашия живот от неадекватни решения сега се заговори тайно и явно за въвеждане на еврото и влизане в еврозоната от 01.01.2024 г., и то с малък срок за въвеждането му у нас.

Питаме се защо е това бързане, сигурно само тия, които повдигат гръмко и настоятелно въпроса, знаят, а може би и тия, които им дават акъл. Хората са луднали от сегашния си живот и сега най-малко ги интересува този въпрос.

Масово българите се страхуват от еврото, защото пенсиите ще станат наполовина, а цените двойни! Инфлацията ще се повиши драстично, а тя и сега е достатъчно голяма и не се знае кога ще се регулират нещата.

Това прибързано решение, изникнало по незнайни пътища, е безумие към българския народ, защото по официална статистика и допитвания 60% от българите са против въвеждането на еврото.

Необходимо е да се помисли изключително сериозно и отговорно за отказване от лева, защото това решение ще бъде за поколения напред. Наложително е да се представи подробен анализ на всички плюсове и минуси, да се проведе задължително обсъждане в НС и сред широката общественост, защото това е огромна промяна и връщане назад няма!

Задължително е да се проведе и референдум, та поне веднъж някое правителство да разбере мнението и желанието на народа. Не е редно едни и същи финансови анализатори и банкери с огромни възможности да обясняват на бедния българин колко ще му се промени жизненият стандарт и когато ходи в Европа, а това не го прави, няма да минава през обменно бюро. Видяхме обаче колко много години сме в ЕС и си останахме най-бедни в Европа, дори и зад страни, които не са в ЕС.

Много сериозно се питаме защо по-богати страни като Унгария, Полша и Чехия още не са приели еврото, в Дания стои вече 24 години в чакалнята и не влиза в еврозоната. Може би в тези страни има много хора, които смятат, че еврото не е още за замяна с местната валута. Защо умен икономист като проф. Стиф Ханке ни съветва да не бързаме с еврото.

Затова е необходима огромна мисловна дейност и дълъг период на проучване и разясняване. Не може шепа хора временно на определени постове да вземат такова изключително важно за целия народ решение! Хората да се замислят и да вземат правилни решения за целия народ!!!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Ще се наложи ли 4-дневната работна седмица в целия свят
Next: Шофьорка: Все си мислех, че ни правят на балъци, ама това вече е прекалено

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.