Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Геноцид! Ето какво ще се случи с българските пенсии ако приемем Еврото за основна валута
  • Новини

Геноцид! Ето какво ще се случи с българските пенсии ако приемем Еврото за основна валута

Иван Димитров Пешев май 31, 2022
vavauvuaevevoeorr.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Обстановката в България, както и в цяла Европа, сега е изключително напрегната. Хората са уплашени и се чудят как ще свързват двата края, без да мизерстват.

У нас нищо не може да се разбере какво правят управляващите, въпросите са много, а отговорите почти ги няма. Освен всички трудности в нашия живот от неадекватни решения сега се заговори тайно и явно за въвеждане на еврото и влизане в еврозоната от 01.01.2024 г., и то с малък срок за въвеждането му у нас.

Питаме се защо е това бързане, сигурно само тия, които повдигат гръмко и настоятелно въпроса, знаят, а може би и тия, които им дават акъл. Хората са луднали от сегашния си живот и сега най-малко ги интересува този въпрос.

Масово българите се страхуват от еврото, защото пенсиите ще станат наполовина, а цените двойни! Инфлацията ще се повиши драстично, а тя и сега е достатъчно голяма и не се знае кога ще се регулират нещата.

Това прибързано решение, изникнало по незнайни пътища, е безумие към българския народ, защото по официална статистика и допитвания 60% от българите са против въвеждането на еврото.

Необходимо е да се помисли изключително сериозно и отговорно за отказване от лева, защото това решение ще бъде за поколения напред. Наложително е да се представи подробен анализ на всички плюсове и минуси, да се проведе задължително обсъждане в НС и сред широката общественост, защото това е огромна промяна и връщане назад няма!

Задължително е да се проведе и референдум, та поне веднъж някое правителство да разбере мнението и желанието на народа. Не е редно едни и същи финансови анализатори и банкери с огромни възможности да обясняват на бедния българин колко ще му се промени жизненият стандарт и когато ходи в Европа, а това не го прави, няма да минава през обменно бюро. Видяхме обаче колко много години сме в ЕС и си останахме най-бедни в Европа, дори и зад страни, които не са в ЕС.

Много сериозно се питаме защо по-богати страни като Унгария, Полша и Чехия още не са приели еврото, в Дания стои вече 24 години в чакалнята и не влиза в еврозоната. Може би в тези страни има много хора, които смятат, че еврото не е още за замяна с местната валута. Защо умен икономист като проф. Стиф Ханке ни съветва да не бързаме с еврото.

Затова е необходима огромна мисловна дейност и дълъг период на проучване и разясняване. Не може шепа хора временно на определени постове да вземат такова изключително важно за целия народ решение! Хората да се замислят и да вземат правилни решения за целия народ!!!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Ще се наложи ли 4-дневната работна седмица в целия свят
Next: Шофьорка: Все си мислех, че ни правят на балъци, ама това вече е прекалено

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.