Георги Милчев: Минаха толкова много години, време е да Ви кажа обективната истина за Станислав Т. Трифонов

Георги Милчев – Годжи бе гост на подкаста „Има такъв подкаст“ и там разказа за своя колега и много добър приятел Слави Трифонов.

„Със Слави Трифонов се запознах в първи срок в 8-ми клас. Той беше доста по-голям. Те бяха на различно ниво и в други компании. Те бяха в 11-ти клас, а ние лапетии. Те мислиха за гаджета, приятели ходиха по терени. Терени означава, да отидеш в приятел, който има помощение, носиш нещо за пиене и слушате музика.

Най-големия ми късмет е, че съм в „Ку-ку бенд“ и съм се срещнал с такива хора. А това, което не ми се е случило и не съжалявам е футбола. Аз бях много добър футболист, тренирах в Ботев Враца, но не ми се получи нагоре. Идваха хора да ни гледат, искаха мен и още две момчета да ни вземат в „Олимпийски надежди“ те бяха към ЦСКА. След това обаче получих хронична дискусия на десния крак. Играех №2 – десен защитник.

Георги Милчев – Годжи и Слави Трифонов по време на „Шоуто на Слави“, което дълги години бе без аналог.

Всъщност ако трябва да кажа каква е обективната истина, а тя е много проста без да правя четки на никого – успеха на предаването „Шоуто на Слави“ се дължи на критерия на въпросния човек. Основно и най-вече на него. Защото той казва това тук не, това тук остава, това ми го проверете, трябва ми ключ за към онова, вие пеете това, вие ще свирите, структорираше го. Няма водещ с такъв ритъм, не съм виждал, няма и да има.

Аз съм некомптентен на съзнателно ниво. Чел съм най-различни книги и обичам да чета такива книги за отношенията между хората. Някои са ми помагали, да разбера как да водя разговор добре, как да се научиш да качваш не без да обидиш някого. Виждам, че ти си скръстил ръцете в момента. Това означава, че се притесняваш да ми зададеш някакъв въпрос.

За напусналите шоуто какво да кажа, те са си решили така. Не обичам и не харесвам, когато се случва. Знам, че е наивно. Всеки има трески за дялане, но това не ми е окей. Включително колежки, когато са си тръгвали, колежи и други.

Само за един човек не съжалявам, че си е тръгнал, но няма да кажа кой е той. Беше депутат.

При нас основна сила е дисциплината. Евгени включително е отнасял глоба за едно свое закъснение въпреки, че беше изпълнителен директор на „Гласът на България“. Аз също съм отнасял глоба.“