Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Георги Милчев: Минаха толкова много години, време е да Ви кажа обективната истина за Станислав Т. Трифонов
  • Новини

Георги Милчев: Минаха толкова много години, време е да Ви кажа обективната истина за Станислав Т. Трифонов

Иван Димитров Пешев март 16, 2023
svvasyaslylasdoaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Георги Милчев – Годжи бе гост на подкаста „Има такъв подкаст“ и там разказа за своя колега и много добър приятел Слави Трифонов.

„Със Слави Трифонов се запознах в първи срок в 8-ми клас. Той беше доста по-голям. Те бяха на различно ниво и в други компании. Те бяха в 11-ти клас, а ние лапетии. Те мислиха за гаджета, приятели ходиха по терени. Терени означава, да отидеш в приятел, който има помощение, носиш нещо за пиене и слушате музика.

Най-големия ми късмет е, че съм в „Ку-ку бенд“ и съм се срещнал с такива хора. А това, което не ми се е случило и не съжалявам е футбола. Аз бях много добър футболист, тренирах в Ботев Враца, но не ми се получи нагоре. Идваха хора да ни гледат, искаха мен и още две момчета да ни вземат в „Олимпийски надежди“ те бяха към ЦСКА. След това обаче получих хронична дискусия на десния крак. Играех №2 – десен защитник.

Георги Милчев – Годжи и Слави Трифонов по време на „Шоуто на Слави“, което дълги години бе без аналог.

Всъщност ако трябва да кажа каква е обективната истина, а тя е много проста без да правя четки на никого – успеха на предаването „Шоуто на Слави“ се дължи на критерия на въпросния човек. Основно и най-вече на него. Защото той казва това тук не, това тук остава, това ми го проверете, трябва ми ключ за към онова, вие пеете това, вие ще свирите, структорираше го. Няма водещ с такъв ритъм, не съм виждал, няма и да има.

Аз съм некомптентен на съзнателно ниво. Чел съм най-различни книги и обичам да чета такива книги за отношенията между хората. Някои са ми помагали, да разбера как да водя разговор добре, как да се научиш да качваш не без да обидиш някого. Виждам, че ти си скръстил ръцете в момента. Това означава, че се притесняваш да ми зададеш някакъв въпрос.

За напусналите шоуто какво да кажа, те са си решили така. Не обичам и не харесвам, когато се случва. Знам, че е наивно. Всеки има трески за дялане, но това не ми е окей. Включително колежки, когато са си тръгвали, колежи и други.

Само за един човек не съжалявам, че си е тръгнал, но няма да кажа кой е той. Беше депутат.

При нас основна сила е дисциплината. Евгени включително е отнасял глоба за едно свое закъснение въпреки, че беше изпълнителен директор на „Гласът на България“. Аз също съм отнасял глоба.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шевал Сам от Опасно изкушение натъжи феновете с тази публикация
Next: Търговец: Спрете да купувате краставици и ще станат 2 лв.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.