Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Години наред живях в мъки, докато един дядо не ми даде тази рецепта за болки в ставите
  • Новини

Години наред живях в мъки, докато един дядо не ми даде тази рецепта за болки в ставите

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2022
godidamdasuaski.jpg

Аз съм на 50 години, искам да предложа на тези, които страдат от болки в краката, много проста, но ефективна рецепта за млечна суроватка.
Преди около 10 години започнах да страдам от болки в краката, които се разпростираха от върховете на пръстите ми до глезена, през стъпалото и петата.

Отидох до болницата за помощ, но употребата на препоръчаните от лекарите медикаменти не ми помогна да подобря здравето си.
Болката беше ужасна, не можех дори да се изправя и през нощта не можех да спя.

За да заспя, пиех димедрол. Един приятел, който видя мъките ми, ме посъветва редовно да поливам краката си със студена вода. Да, след 5-10 минути болката изчезваше, но след това се появяваше със същата сила.

След това работих в служба за самотни пенсионери и инвалиди и поех грижата за един дядо.
И така, след като научи за проблема ми, той ме посъветва да накисвам краката си през нощта в обикновена суроватка.

Не изпускай тези оферти:

Следвайки съвета му, вечерта на същия ден нагрях сместа до поносима гореща температура, поставих я върху болезненото място и държах сместа, докато се охлади. После обух чорапи и си легнах.

Може и да не вярвате, но за пръв път през дългите месеци на мъчение аз заспах без проблеми и спах цяла нощ.
Повторих процедурата още 3 нощи подред и забравих за кошмара, който ме измъчваше. Сега мога да танцувам. Но най-изненадващото е, че въпреки факта, че имам разширени вени, този метод не ми навреди, а наистина ми помогна да се възстановя.

И когато, по съвет на една жена, се опитах да се отърва от напуканите пети, като биех петите си в пода, това само влоши състоянието ми.
Успях да извърша процедурата няколко пъти с огромна трудност,
а след това имаше такава болка, че ми се струваше, че ще умра…

Така че съветвам всички да използват тази суроватка, за да ги елиминират.
Този млечен продукт дори помогна на котката ми, когато лапичката ѝ беше подута.

Загрях суроватката, поставих я на лапичката и котката започна да тича, както преди.

Суроватката ми помогна да се справя с абсцес, пише „Букварче“. Нараних пръста си в тръните на розите и скоро набъбна, зачерви се и започна да се възпалява. Седмицата търпях болката, а след това си спомних за суроватката. Напарих два пъти ръката си и пръстът ми се върна към нормалното.

Млечна суроватка – най-уникалният алкален продукт в света, има всичко, което е полезно в млякото, но не съдържа никакви алергени (казеин, лактоза и др.).

Продуктът е 100% диетичен. Много полезен за жени на всякаква възраст.

Суроватката може да се получи при приготвянето на домашна извара, която също принадлежи към списъка с алкални храни.
Ето и една от простите рецепти за приготвяне на домашна извара:

Загрейте 1-2 литра ферментирало мляко (на слаб огън) на водна баня, след което го изсипете в голяма тенджера (можете да я оставите в стъклен буркан с подходящ размер).

Загрявайте, докато суроватката се раздели (жълта течност) и не получите извара с желаната консистенция. До тук този процес отнема 1-2 часа. Отделете изварата от суроватката и можете да я ядете.

Напомням ви, че в рамките на 5 часа суроватката има алкална реакция. Тя трябва да се пие без добавяне на захар. Може да се използва и за приготвяне на хляб, палачинки и всякакви други видове печива.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нулева кръвна група – ето какво трябва да знаете
Next: 22-г студентка изчезна в компанията на бандита Пампи, майка й я издирва: Сякаш някой й диктуваше

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.