Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голям скандал тресе ДБ! Коалицията пред разпад заради фаталната Кристина
  • Новини

Голям скандал тресе ДБ! Коалицията пред разпад заради фаталната Кристина

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2022
airiaskrasitn.jpg

Близки до „Демократична България“ (ДБ) споделиха, че пореден скандал за депутатски места тресе обединението. Това съобщава Tribune.bg.

Този път причина са апетитите на генерал Атанас Атанасов за повече депутати в 48-ия парламент. Запознати твърдят, че се стигнало до там Атанасов да плаши с оставка и разпадане на коалицията, ако хората на Христо Иванов не пуснат заместничката на ДСБ Кристина Петкова до парламентарните банки за сметка на русенци.

Обиден, че е свален от власт шеф на ДБ отряза Борисов за кабинет

Заместничката на ДСБ Кристина Петкова

Не изпускай тези оферти:

Пост в подкрепа на това твърдение се появи и във Фейсбук. В него Христина Димитрова заявява, че Атанас Атанасов заплашва Христо Иванов с разтурване на коалицията, ако Кристина Петкова не стане депутат.

Ето и целия й статус, публикуван без редакторска намеса:

„Вярно ли е, че Атанас Атанасов заплашва Христо Иванов?

ЗАПЛАШВА ДА РАЗТУРИ КОАЛИЦИЯТА,

ако Кристина Петкова не стане депутат. И измежду другото, споменава Кремена Кунева, като параван.

Пълен СПИСЪК на новите депутати, има любопитни имена

Плашел дабълите, че ще си хвърли оставката, щял да дойде Радан и тогава те щели са видят.

Пичове, това е най-нелепият ченгеджийски блъф, който съм чувала, защото Атанасов е готов да жертва всичко и всички само и само политическата му кариера да остане на животоподдържащи системи.

Демократи за силна България за пръв път в своята история няма водач и депутат от столицата, което е следствие на липсата на каквато и да била електорална тежест.

В партията има 15 тежки кариеристи, изгонил си целият си актив включая и младежката си организация, а после плашиш, че ще си тръгнеш? Накъде бе, джанъм?

Нали не се съмнявате, че заради това поведение и депутати без качества с под 1000 преференции в НС, демократичната общност ще си е винаги 7% ?

Крайно време е за истински дебат, за да може формациите на Демократична България да намерят своите естествени лидери!“.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ

Още политика:

Моето лично мнение е, че борбата с корупцията е по-важна от правителството на ГЕРБ. Националният съвет на “Продължаваме Промяната” вече е взел решение дали ще участва в кабинет с партията на Борисов, но то ще стане ясно в 11 ч.

Това заяви пред bTV Александър Дунчев от ПП, който ще е депутат от 48-мото Народно събрание.

По думите му решението на ПП отговаря на очакванията на избирателите на формацията.

“Не може да се самозабравяме, че ние ще оправим държавата, а си поставяме за цел нулева корупция. В момента избирателите ни са отредили да бъдем във функцията на опозиция и като такава можем да постигнем тотална промяна и да се справим с корупцията”, посочи Дунчев.

От “Продължаваме Промяната” обаче не били индивидуалисти. Партията щяла да преговаря с всички, които имат същите принципи към бившите управляващи – да се освободи и изкорени корупцията в държавата.

Дунчев посочи още, че не е обсъждано да има обща парламентарна група с “Демократична България”.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пенсионер се обеси на терасата си в Бургас, изчакал жена му да излезе
Next: Една приятелка ме почерпи със супа топчета, но по много по-модерна рецепта. Много ми хареса

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.