Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Даниел Лорер става кмет на София?
  • Новини

Даниел Лорер става кмет на София?

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2022
lrereoreoraosroas.png

Бившият министър е със стабилен бекграунд на финансист и опит в бизнеса

Даниел Лорер от ПП е сред вероятните кандидати за столичен кмет, твърдят източници на „Галерия“.

Бившият министър на иновациите и растежа в правителството на Кирил Петков е в най-твърдото партийно ядро и е известен с последователните си позиции по утвърждаването на ПП като формация, фокусирана върху борбата с корупцията.

Според политици Лорер има потенциал за кмет, защото притежава стабилен бекграунд на финансист, има опит в бизнеса, доказал се е като почтен управленец и освен това е диалогична личност.

Не изпускай тези оферти:

В местните избори, които ще бъдат догодина, все още няма ясно очертани партийни кандидатури. ГЕРБ вероятно няма да заложи отново на Йорданка Фандъкова, която набра доста негативи. Процесите в БСП тепърва ще се избистрят, а останалите партии се интересуват по-скоро от другите големи градове.

Има голяма вероятност Лорер да ревизира цялостното управление на Фандъкова и нейния екип. Той неведнъж е изразявал сериозна позиция спрямо ГЕРБ: ГЕРБ зацикля и не успя да сформира коалиция. За нас е важно да седнем на масата и да започнем да дискутираме независимо какво ще се прави и кой ще управлява. Заедно трябва да решим какво ще направи този парламент за България, заяви Лорер в интервю.

В дните на консултации между политическите сили за съставяне на правителство Лорер беше категоричен: Не мисля, че коалиция с ГЕРБ ще се дискутира. Ще обсъждаме политики. Дали ГЕРБ ще състави правителство без нас, или ние без ГЕРБ – предстои да видим.

Преобладаващото мнозинство в ПП е на мнение, че коалиция с ГЕРБ не може да се сформира. Това означава управление на малцинството под една или друга форма в този парламент, каза още Лорер.

Още политика:

„Спаси София“ става партия и ще участва в местните избори следващата есен, обявиха от сдружението в отворено писмо до медиите.

„Създаваме партия Спаси София. Преди 14 години започнахме като трима съмишленици, които повярвахме, че и от нас зависи в какъв град живеем. Днес каузата ни да спасим София увлича хиляди – архитекти, инженери, юристи, лекари, учители, икономисти и преди всичко активни граждани от целия град. Израстваме, ставаме все повече и даваме ясен сигнал, че сме готови да поемем отговорност за решаване на проблемите на София“, пише в писмото.

От „Спаси София“ посочват, че в борбата за по-добра София са нужни не само кмет, но и общински съветници и отдаден екип от експерти.

„Партия Спаси София ще е платформата, чрез която гражданите и нашият екип от опитни професионалисти ще работят заедно в полза на града ни. Нашите съграждани все по-често се обръщат към нас с очакване да създадем зряла и компетентна политическа сила. Формация, която успешно ще се справи с наследството на сегашното управление и ще направи София европейска столица, в която всички живеем добре, и с която истински се гордеем. Така гарантираме, че всеки глас на столичани ще бъде инвестиция в по-добра София, като нашите приоритети остават последователни – отговорно и открито управление, ефективно и прозрачно инвестиране на общите ни пари, подредени и зелени квартали, създаване на конкурентна и свободна от бюрокрация бизнес среда“, пишат от сдружението.

Според „Спаси София“ динамичния свят не е черно-бял и „решенията за подобряване на живота на хората са отвъд клишетата за „ляво“ и „дясно“ и доброто управление е баланс между различни политики“. „Партията не променя работата ни – ние оставаме независими, автентични и лоялни на София и на този етап не възнамеряваме да участваме на парламентарни избори“, посочват от организацията.

Борис Бонев създава своя партия?

„С тази решителна крачка за навлизане в политическия живот ние ще продължим да бъдем водени от автентичната гражданска енергия, залегнала в основата на нашата организация. Местните избори наближават и ние сме готови да поемем отговорност за управлението на нашия град“, пише още в отвореното писмо.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова версия за убийството на полицай Бъчваров: Отмъщение от
Next: Почти съм на 80 години: След като чух разговора между сина ми и внука ми, най-накрая реших да живея за себе си

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.