Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Деси Радева обра овациите със прекрасната рокля на Българска дизайнерка
  • Новини

Деси Радева обра овациите със прекрасната рокля на Българска дизайнерка

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2024
dfkbfgkbkgfbkgfkbgf.png

Първата ни дама Десислава Радева посрещна съпругата на македонския президент Мая Иванова в елегантна рокля в два нюанса на синьото и бяло.
Роклята е българска, произведена в Русе. Марката е „Бобо Зандер“.
В онлайн магазина на бранда в момента тя е на разпродажба – намалена е от 179 на 125 лв.

Дамска програма организира съпругата на президента Десислава Радева за гостенката си от Македония Мая Иванова, докато мъжете им водеха държавни разговори.

Двете първи дами разгледаха Националната художествена галерия и Етнографския музей, а след това Радева показа на гостенката си по-известните сгради в центъра на София. Двете присъстваха на литургия в катедралния храм „Св. Ал. Невски“.

Радева заведе Иванова и в къщата-музей на Никола Вапцаров.

Мая Иванова е почитателка на поезията, затова Радева й бе приготвила подарък – антикварно издание с българска поезия на македонски език. В томчето са събрани произведения на големи български поети като Валери Петров, Борис Христов, Блага Димитрова, Атанас Далчев, Христо Фотев и др.

А къщата на Вапцаров не бе избрана случайно – да се види откъде са корените на поета, след като в Македония от години върви спор в опит той да бъде изкаран македонец.

Деси Радева е била изключително красива на младини. С тези снимки направо събра всички овации в мрежата, пише „Галерия“.

 

Заради впечатляващата си визия тя дори се изявява за кратко като модел. Тъкмо на нейно ревю, навръх студентския празник 8 декември, Румен Радев я вижда за първи път.

 

 

Прави му толкова силно впечатление, че се представя и я кани на танц. Танцът обаче не се състои. Радев разбира в кое училище учи, един ден я изчаква да излезе от сградата и й напомня, че му дължи един танц.

Така започва запознанството им. В онези години Радев дори помага на Деси по математика, тъй като тъкмо тогава тя се готви да кандидатства в Лесотехническия институт. По-късно обаче те се разделят, той завършва образованието си за летец, а тя пристига в София. В последствие и двамата създават семейства, раждат им се деца, но браковете и на двамата пропадат.

Впоследствие се срещат отново и този път узаконяват връзката си.

В студентските си години Деси се запознава и със Слави Трифонов. Той дори й идва на гости в студентското общежитие и го черпи със салам и мас. Говори се, че шоуменът тогава й предлага да се снима в първите клипове на певци, които тогава той продуцира чрез БМК.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Урок по история: Кой е най-богатият българин в началото на 20 век
Next: Вдовицата на Баташов побесня! Нападна лошо Денсинг старс и журито

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.