Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дилов-син каза защо теорията на Петков за Слави издиша жестоко
  • Новини

Дилов-син каза защо теорията на Петков за Слави издиша жестоко

Иван Димитров Пешев юни 21, 2022
ddidulovisiinn.jpg

Вярвам в добрите намерения на Слави. Това не е човек, който ще седне да взима пари. Опитът на Кирил да го зашие към някакъв „Капитан Андреево“ е изключително жалък.

Това заяви в ефира на Нова тв депутатът от ГЕРБ-СДС Любен Дилов-син за Трифонов и скандала между ИТН и ПП. Той уточни, че не е политолог, но може да твърди, че познава безкрайно добре Трифонов и двамата са имали по-близки отношения в миналото, което не е тайна за никого.

“Такъв тип далавераджийско мислене не му е присъщо. Той ще направи други грешки и ще ги направи. Той не е подходящ за политик, защото не е гъвкав. Ако ИТН успеят да се мотивират добре, могат да получат сериозен тласък”, категоричен е той.

“Защо мафията да напуска властта? Тя би стояла в парламента до последно. Теорията на Петков издиша, защото той започна да скача на ИТН, след като те го изобличиха и оставиха“, каза Дилов-син.

Той призна, че се радва на всякакви протести, защото това значело, че няма равнодушни хора.

„Към края му се проявиха организационни елементи. Част от хората бяха организирани, имаше и такива, които не бяха. Протест срещу опозицията е нещо забавно“, каза политикът.

Според него протестът е бил искрен и хората имат право да са ядосани: „Нямат право обаче хората да гонят политици, защото сега Коцето ще докара неговите“, каза той.

„С Възраждане трябва да се спори и да се побеждават на избори, а не на улицата. Те са като „Атака“ – около 10% от българския народ. Не може да ги заклеймяваме, а оборваме с факти. Може да ги оборваме с остроумие“, заяви Дилов-син.

“Беше изпусната година-година и половина в една набрана инерция. Бяхме понатиснали македонците. После това говорене на две и повече писти, което направи Петков, доведе до този хаос. Ще използвам метафора – македонците са наш по-малък брат, който не ни харесва – обижда ни, носи ни дрехите (взима ни историята), обува ни обувките. Как постъпва по-голям брат? Ще му забрани да ходи на училище (ЕС)”, запита той.

Мисля, че френското предложение ще пропадне, но не мисля, че вратите са затворени и напротив, смятам, че ще има отрезвяване в политиката, но за това е нужда стабилност, която Кирил и Асен не могат да предложат“, завърши той.

“Ще посрещнем октомври с 40% инфлация. Ще се съберат гласове да падне правителството, но няма събрано мнозинство. Пазаруването на депутати върви със страшна сила. Премиерът Петков директно обеща места в листите на напусналите ИТН. Партията на Слави няма никакъв шанс за новия парламент. Това е най-некадърното управление в България за последните 30 години във всяка една област”, смята той

По думите му ДБ също имат вина за ситуацията. “Христо Иванов направи комисия за конституционални промени без членове на опозицията. Така тя бе мъртвородена”, смята той. И допълва, че свалянето на председателя на НС не е оценка за личните му качества, а за лошия парламент.

“Искрено се надявам това правителство да не оцелее, защото е вредно. Рядко има мафия в парламента, защото това е законодателна власт. Тук думата не е уместна, по-скоро е шаблон. Може да има лобистки практики. Виждаме пълзящ преврат, организиран от самите управляващи, от покъртителната им некадърност и неспособност да правят каквото и да е”, посочи той. И допълни, че президентът е изкарала ПП на политическата сцена.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 12 години, след като пияният Стависки уби Петър и прати Мануела в кома, един българин не издържа и го
Next: Къде да скриете пари у дома: най-добрите и сигурни скривалища

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.