Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Димитрина Германова завладя Гласът на България, Миро се изпусна за победителя
  • Новини

Димитрина Германова завладя Гласът на България, Миро се изпусна за победителя

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
sdfhdfghfghtrt.png

Сензационно начало в десетия сезон на „Гласът на България“.

Това, което стана, се случва за първи път и със сигурност ще е обект на разпалени коментари.

 

 

Още първият участник в музикалното риалити предаване не само покори треньорите, но те изобщо не се поколебаха да я го определят за бъдещ победител във формата.

 

19-годишната Димитрина Германова от Добрич изпълни страхотно хит на CREEP и остави всички без дъх в залата.

Това даде повод на новия член при треньорите Миро (Мирослав Костадинов) да поиска да разбере повече за момичето от родния му град и когато тя призна, че като малка е започнала с танци и джаз пеене при Георги Сарандев, той не сдържа емоциите си.

„Аз бях предпоследното му откритие и той ми каза, че ме чакат големи неща неща в бъдеще.

Започнала си на чудесно място“, заяви Миро по бТВ.

 

Другите трима члена на журито – Мастър Иван Лечев, Дара и Мария Илиева, също се обърнаха при изпълнението.

„Майсторско пеене, гигантски диапазон, техника, ще е привилегия да ме избереш“, възкликна вторият нов треньор Мария Илиева.

 

Тя и нейните колеги останаха впечатлени и от друго умение Димитрина.

Оказа се, че момичето умело дублира и филми, като през 2021 година е направила това с Изабела в „Инкантон“, а пък през тази година е озвучавала и „Ариел“ в новия филм на „Малката русалка“.

 

„Ти си най-добре пеещото момиче, а досега най-печеливш отбор отбор е Лечев.

Фактите говорят, така че аз мисля, че моят отбор те заслужава“, опита да вербува момичето с вълшебния глас Лечев.

“При когото и да отидеш, ще се бориш за фиал“, прогнозира пък Дара.

 

 

В крайна сметка изборът на Димитрова бе да отиде в отбора на Мария Илиева и поппевицата изрази задоволство от това.

„Имаш артистичност, ти ще си един от най-силните ми играчи“, лаконична бе Илиева.

 

Другите двама треньори също отдадоха дължимото на Димитрина.

„Жестоко беше“, успя само да каже Иван Лечев.

А Миро отиде по-далеч.

„Това е потенциалният победител в „Гласът на България“, отсега ви предупреждавам“, отсече той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След смъртта на съпругата си 31-годишният Антон отглежда 6 деца сам-Ето как му се отблагодари съдбата
Next: Какво се случва, цялата система на МВР блокира, огромни опашки се извиха

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.