Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Димитрина Германова завладя Гласът на България, Миро се изпусна за победителя
  • Новини

Димитрина Германова завладя Гласът на България, Миро се изпусна за победителя

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
sdfhdfghfghtrt.png

Сензационно начало в десетия сезон на „Гласът на България“.

Това, което стана, се случва за първи път и със сигурност ще е обект на разпалени коментари.

 

 

Още първият участник в музикалното риалити предаване не само покори треньорите, но те изобщо не се поколебаха да я го определят за бъдещ победител във формата.

 

19-годишната Димитрина Германова от Добрич изпълни страхотно хит на CREEP и остави всички без дъх в залата.

Това даде повод на новия член при треньорите Миро (Мирослав Костадинов) да поиска да разбере повече за момичето от родния му град и когато тя призна, че като малка е започнала с танци и джаз пеене при Георги Сарандев, той не сдържа емоциите си.

„Аз бях предпоследното му откритие и той ми каза, че ме чакат големи неща неща в бъдеще.

Започнала си на чудесно място“, заяви Миро по бТВ.

 

Другите трима члена на журито – Мастър Иван Лечев, Дара и Мария Илиева, също се обърнаха при изпълнението.

„Майсторско пеене, гигантски диапазон, техника, ще е привилегия да ме избереш“, възкликна вторият нов треньор Мария Илиева.

 

Тя и нейните колеги останаха впечатлени и от друго умение Димитрина.

Оказа се, че момичето умело дублира и филми, като през 2021 година е направила това с Изабела в „Инкантон“, а пък през тази година е озвучавала и „Ариел“ в новия филм на „Малката русалка“.

 

„Ти си най-добре пеещото момиче, а досега най-печеливш отбор отбор е Лечев.

Фактите говорят, така че аз мисля, че моят отбор те заслужава“, опита да вербува момичето с вълшебния глас Лечев.

“При когото и да отидеш, ще се бориш за фиал“, прогнозира пък Дара.

 

 

В крайна сметка изборът на Димитрова бе да отиде в отбора на Мария Илиева и поппевицата изрази задоволство от това.

„Имаш артистичност, ти ще си един от най-силните ми играчи“, лаконична бе Илиева.

 

Другите двама треньори също отдадоха дължимото на Димитрина.

„Жестоко беше“, успя само да каже Иван Лечев.

А Миро отиде по-далеч.

„Това е потенциалният победител в „Гласът на България“, отсега ви предупреждавам“, отсече той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След смъртта на съпругата си 31-годишният Антон отглежда 6 деца сам-Ето как му се отблагодари съдбата
Next: Какво се случва, цялата система на МВР блокира, огромни опашки се извиха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.