Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дни преди сватбата дъщерята на милионер се облича като бездомна, за да тества богатия си годеник
  • Новини

Дни преди сватбата дъщерята на милионер се облича като бездомна, за да тества богатия си годеник

Иван Димитров Пешев април 30, 2023
wdasdasodaskdasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В дните преди сватбата си Паула беше развълнувана да се омъжи за мъж, който изглеждаше почти идеален. Докато се подготвяше за сватбата, тя направи последен тест за годеника си, за да види дали ценностите им наистина съвпадат.

25-годишната Паула наскоро завърши обучението си във Великобритания. Тя беше трудолюбива жена, която се готвеше да ръководи компанията на родителите си в САЩ. Въпреки че разбираше, че трябва постепенно да се включи в бизнеса, тя нямаше търпение да приложи идеите си в компанията.

Веднага след като се върна у дома, тя прекарваше всеки ден на работа. Тя участваше в ежедневното управление на бизнеса. Тя също така основава благотворителен проект за подпомагане на нуждаещи се хора в родния си град. Този проект я изпълни и я поддържаше във връзка с хората в общността, които се нуждаеха най-много от помощ.

Родителите на Паула бяха много горди с нея. Те виждаха, че дъщеря им е запалена по бизнеса и благотворителния проект. Но те се тревожеха за личния й живот. „Просто смятаме, че е време да намалиш натоварването си и да започнеш да общуваш“, каза майката на Паула.

„Спокойно, мамо; В крайна сметка ще намеря време. Искам да гарантирам, че всички тези проекти, особено благотворителният, са устойчиви“, отговори Паула.

„Но ние бихме искали внуци“, добави баща й, „Колкото по-скоро, толкова по-добре.“

„Смешно е, че и двамата говорите за внуци, когато никога не сте били доволни от момчетата, които водех у дома, преди да замина да уча“, каза Паула.

— Да, но тези момчета не бяха достатъчно добри за теб; вече си по-възрастна и имаш по-добра преценка, така че ти вярваме”, отвърна майка й.

Пола ги увери, че ще обмисли търсенето на партньор. „Но не мислете, че това ще се случи утре; Първо трябва да оправя бизнеса — каза тя.

Седмица по-късно Паула бързала за среща в другия край на града, когато се натъкнала на господин, даващ храна на бездомник. Тя забеляза колко добре беше облечен и се държеше любезно с мъжа. Тя се приближи до него и се представи. „Никога преди не съм те виждала в града“, каза му тя.

„Казвам се Къртис; Току-що се преместих тук, за да създам офис за моя бизнес“, каза той.

Докато се представяха, друг просяк се приближи до тях, за да поиска храна. Къртис веднага извади дебела пачка пари и я подаде на жената.

Пола беше шокирана; никога досега не беше виждала такава щедрост. „Какво ще кажеш да обядваме заедно, когато се върна от среща днес?“ попита тя.

Къртис прие поканата и Пола нямаше търпение да го опознае по-добре. Тя беше очарована от неговата щедрост, но искаше да научи колкото се може повече за него. Датата за обяд беше вълнуваща. Пола не можеше да си спомни кога за последно се е забавлявала толкова много с някого.

Къртис се грижи за няколко сиропиталища и приюти за животни от част от приходите от бизнеса си. Той също така каза, че помага на бездомни хора. „Никога не съм мислила, че ще срещна някой с толкова щедро сърце“, каза Паула.

„Просто мисля, че успехът ми означава, че нося и отговорността да се грижа за по-малко щастливите“, каза той.

Паула беше увлечена от Къртис. Те си размениха номерата и разговаряха всеки ден от датата им на обяд. Седмица след срещата Къртис я покани официално да стане негова приятелка. „Разбира се, че ще го направя“, развълнувано отговори Паула. Тя също знаеше, че родителите й ще бъдат развълнувани, че най-накрая излиза с някого.

Пола и Къртис прекарваха почти всеки ден заедно. Къртис планира екстравагантни срещи за нея и я обсипва с подаръци. Въпреки че вниманието и уменията бяха отлични, Паула оценяваше разговорите си с Къртис за това да помага на хората.

Шест месеца след началото на връзката им, Пола запознава Къртис със семейството си. „Той е невероятен. Надявам се скоро да се ожени за теб“, каза майката на Паула.

— Не мислех, че ще се справиш, Пола. Той е страхотен човек“, каза баща й.

Родителите й попитали Къртис дали планира да се ожени за Пола. Той се съгласи и обеща, че скоро ще предложи брак. Верен на думата си, той предложи брак на вечеря, която организира за Пола и семейството й месец по-късно. Паула каза „да“ и подготовката за сватбата започна почти веднага.

Когато подготовката за сватбата беше в разгара си, Паула обядва с някои от приятелите си в града. Един от нейните приятели й каза, че са видели Къртис да се кара с бездомник и да му иска пари. Паула се изкиска и каза, че Къртис никога не би направил нещо подобно. „Той е милосърден и щедър човек“, каза тя.

Пола се прибра вкъщи, мислейки за това, което приятелят й беше казал в края на този обяд. Нямаше начин Къртис да нарани някой в ​​нужда. Беше го виждала да е щедър с хората през цялото време. Докато вечерта минаваше, тя не можеше да избие от главата си историята на приятеля си.

За да се успокои, тя се свърза с всички организации, с които Къртис каза, че работи. За неин абсолютен шок никоя от организациите, които Къртис спомена, дори не е чувала за него. Това я изплаши. Беше сигурна, че Къртис е добър човек. Но какво, ако не беше?

На следващия ден Паула реши да отговори на въпроса си, като се облече като бездомник и отиде да проси близо до мястото, където работеше Къртис. Докато се дегизирала и гледала как годеникът й се разхожда по пътя, тя се приготвила да започне да проси. Веднага щом Къртис мина покрай нея, тя го помоли за храна и пари.

Но вместо да се обърне и да й обърне внимание, Къртис дори не погледна в нейната посока. Той продължи да минава покрай него. Така Паула реши да изтича след него и да продължи да иска пари и храна. Тогава Къртис се обърна ядосано и я бутна надолу. — Махни се от пътя ми, просяк! той извика.

Веднага друг бездомник наблизо се притече на помощ на Паула. Той помогна да я вдигне и изкрещя на Къртис, че е проявил насилие с нея. — Госпожо, добре ли сте? попита той. Той каза, че името му е Джордж и тя трябва да поиска помощ, когато има нужда.

Пола не можеше да повярва на случилото се току-що. Тя станала и хукнала, а щом се прибрала, помолила майка си да отмени сватбата. Майка й попитала какво се е случило и тя веднага й разказала цялата история. Майка й решила да провери миналото на Къртис.

Оказа се, че Къртис не разполага с богатството, за което претендира. Дори по-лошо, той беше планирал представление с бездомните хора, за да получи достъп до Паула и евентуално да й вземе парите. Паула беше разбита от информацията, която получи.

Но вместо да се опита да накаже Къртис, тя реши да продължи живота си. Тя беше тъжна през повечето време, но се утешаваше, като се съсредоточаваше върху по-значимите проблеми в света. Когато се върна на работа, тя отново се сети за бездомника, който й беше помогнал. Тя се върна да го намери и му помогна да си намери работа.

Джордж успешно успя да си намери работа и беше благодарен на Паула. Година по-късно той дойде в офиса й, за да й благодари. Джордж изглеждаше неузнаваем. Той изглеждаше здрав и щастлив и беше благодарен на Паула за всичко, което направи за него.

И така, какво можем да научим от тази история?

Истината винаги излиза наяве, независимо колко голяма е тайната. Къртис заблуждава Паула и цялото й семейство дълго време, но истината за неговите претенции накрая излиза наяве.
Животът ще стане по-добър дори по време на разбито сърце. Паула беше съсипана, след като разбра за Къртис, но в крайна сметка животът й се подобри и тя продължи да помага на други хора.

Моля, споделете тази история с приятелите си; може да вдъхнови хората да споделят собствените си истории или да помогнат на някой друг.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Любовна драма съсипа сина на Ваня Костова
Next: Даниел изчезнал, когато бил на 13 г. След 8 г. родителите му научили страшната истина

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.