Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дони затвори устите хейтърите си: Вече приличам на 90-годишен и ще отлетя към вечните ловни полета
  • Новини

Дони затвори устите хейтърите си: Вече приличам на 90-годишен и ще отлетя към вечните ловни полета

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2022
donynetititi.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

След дълго мълчание по въпроса защо изглежда толкова слаб и дали има здравословно проблеми Дони реши да отговори на притеснените си фенове, а и на хейтърите си с ироничен пост във фейсбук, илюстриран със своя морска снимка, заснета от любимите му скалисти местности край бургаското село Варвара.

„Заглавия в “пресата”: “Какво става с Дони”, “Дони е плашещ”, “Дони не прилича на 50, а на 70-годишен” и т.н. След като се събудих и отново сериозно се изплаших от вида си, мисля да заведа дело срещу себе си, а после да си лея не куршум, а направо снаряд. Единствено ме успокоява, че вече приличам даже на 90-годишен и скоро ще отлетя към вечните ловни полета„, написа с чувство за хумор певецът и актьор.

Под поста му има десетки коментари, предимно от дами, които го хвалят, че изглежда страхотно и го съветват изобщо да не обръща внимание на коментарите по свой адрес. А иначе цяло лято музикантът публикуваше в социалните мрежи семейни снимки от дългата морска ваканция, която прекара във Варвара с половинката си Нети и с дъщеря им Лилия.

„Трудно е да се постигне такова ниво на духа и тялото. А които не се интересуват от здравословен начин на живот и медитация да не драскат небивалици! Чувството за вътрешен мир е важно“, пише позната на Дони.
„В супер форма си, Дони! Ти си прекрасен и имахме честта да се насладим и на невероятния ти актьорски талант в „Аладин“. Твоите песни са любими на дъщеря ни (8 г.) и на нас. Да си толкова години интересен и търсен артист е огромно постижение, така че нека пишат, а ти продължавай да твориш“, продължават коментарите в този дух.

„Дай Боже, всеки на 50 да има такова чисто и хубаво тяло. А, пък точно на тази снимка си гадже та дрънка. Гадже Слънце“, радва се на музиканта негова почитателка.
Има обаче и фенове, които отбелязват, че Дони е прекалено слаб. „Абе, слабичък си, но какво от това. Прекрасен си. По-добре слабичък, отколкото дебел! Ти си най-щастливият човек!“, пише друга позната на изпълнителя на „Мармалад“.

„Много добре изглеждате и двамата с Нети! Всеки знае, че да си слаб е най-хубавото нещо! Щом и ти се чувстваш прекрасно, от това по хубаво няма! Изобщо не си плашещ, а те, хората, говореха и като беше пълен! Сигурна съм! Аз ви желая да сте здрави, да продължавате да творите, прекрасни, уникални и мелодични песнички, които ние си тананикаме на работа“, хвалят артистичната двойка потребители на фейсбук.
„Изглеждате фантастично и достойно за възхищение и двамата с Нети! На светлинни години сте от долнопробните драсканици на пресата“, обобщава друг почитател на Дони и Нети.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Работя като чистачка в Испания и взимам 10 евро на час. Защо да се прибирам в България
Next: Живеейки в Америка 12 години, научих, че това, което се излъчва по телевизиите в България, е една много малка част от самата действителност

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.