Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дони затвори устите хейтърите си: Вече приличам на 90-годишен и ще отлетя към вечните ловни полета
  • Новини

Дони затвори устите хейтърите си: Вече приличам на 90-годишен и ще отлетя към вечните ловни полета

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2022
donynetititi.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

След дълго мълчание по въпроса защо изглежда толкова слаб и дали има здравословно проблеми Дони реши да отговори на притеснените си фенове, а и на хейтърите си с ироничен пост във фейсбук, илюстриран със своя морска снимка, заснета от любимите му скалисти местности край бургаското село Варвара.

„Заглавия в “пресата”: “Какво става с Дони”, “Дони е плашещ”, “Дони не прилича на 50, а на 70-годишен” и т.н. След като се събудих и отново сериозно се изплаших от вида си, мисля да заведа дело срещу себе си, а после да си лея не куршум, а направо снаряд. Единствено ме успокоява, че вече приличам даже на 90-годишен и скоро ще отлетя към вечните ловни полета„, написа с чувство за хумор певецът и актьор.

Под поста му има десетки коментари, предимно от дами, които го хвалят, че изглежда страхотно и го съветват изобщо да не обръща внимание на коментарите по свой адрес. А иначе цяло лято музикантът публикуваше в социалните мрежи семейни снимки от дългата морска ваканция, която прекара във Варвара с половинката си Нети и с дъщеря им Лилия.

„Трудно е да се постигне такова ниво на духа и тялото. А които не се интересуват от здравословен начин на живот и медитация да не драскат небивалици! Чувството за вътрешен мир е важно“, пише позната на Дони.
„В супер форма си, Дони! Ти си прекрасен и имахме честта да се насладим и на невероятния ти актьорски талант в „Аладин“. Твоите песни са любими на дъщеря ни (8 г.) и на нас. Да си толкова години интересен и търсен артист е огромно постижение, така че нека пишат, а ти продължавай да твориш“, продължават коментарите в този дух.

„Дай Боже, всеки на 50 да има такова чисто и хубаво тяло. А, пък точно на тази снимка си гадже та дрънка. Гадже Слънце“, радва се на музиканта негова почитателка.
Има обаче и фенове, които отбелязват, че Дони е прекалено слаб. „Абе, слабичък си, но какво от това. Прекрасен си. По-добре слабичък, отколкото дебел! Ти си най-щастливият човек!“, пише друга позната на изпълнителя на „Мармалад“.

„Много добре изглеждате и двамата с Нети! Всеки знае, че да си слаб е най-хубавото нещо! Щом и ти се чувстваш прекрасно, от това по хубаво няма! Изобщо не си плашещ, а те, хората, говореха и като беше пълен! Сигурна съм! Аз ви желая да сте здрави, да продължавате да творите, прекрасни, уникални и мелодични песнички, които ние си тананикаме на работа“, хвалят артистичната двойка потребители на фейсбук.
„Изглеждате фантастично и достойно за възхищение и двамата с Нети! На светлинни години сте от долнопробните драсканици на пресата“, обобщава друг почитател на Дони и Нети.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Работя като чистачка в Испания и взимам 10 евро на час. Защо да се прибирам в България
Next: Живеейки в Америка 12 години, научих, че това, което се излъчва по телевизиите в България, е една много малка част от самата действителност

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.