Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дони и Нети с нови разкрития за бурята на Черноморието
  • Новини

Дони и Нети с нови разкрития за бурята на Черноморието

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
dwqfsdgsdgsdgsdgsd.png

Дони и Нети са прекарали лятото във Варвара и там са посрещнали тежката буря, която се стовари на Южното Черноморие миналата седмица.

„Прибирахме се от участие в Созопол, когато видяхме първите гръмотевици“, казва Дони. „Валя до 5 сутринта. Сякаш бяхме в Макондо!“, добавя Нети.

Двамата уточняват, че организацията е била идеална и особено подчертават ролята на доброволците.

Тежките атмосферни условия не дали възможност на Дони да отиде на концерта на „Фондацията“ в Созопол.

„За първи път не участвам в концерт, който сам съм организирал“, смее се той.

Още за наводненията по морето:

Това със засипаните дерета е като чаша, в която да излеем 10 литра вода и да обясняваме, че не ги е събрала, защото не е измита, даде пример Георги Лапчев

Тонове отпадък се е събрал на плажовете на територията на Община Царево след наводнението и морето все още изхвърля. Продължава и почистването на частните домове. Това обяви кметът Георги Лапчев, предава БНР. Той призова да не се упражнява всеки на гърба на бедствието в коментар относно обвиненията, че презастрояването и засипването на дерета са фактор за наводнението:

„Когато имаме смъртен случай прокуратурата винаги трябва да направи досъдебно производство. Разбира се, когато имаме такива картини, които се въртяха последните дни по всички медии, започва едно преследване на само природата ли е виновна. Това със засипаните дерета е като чаша, в която трябва да излеем десет литра вода и да обясняваме, че тя не ги е събрала, защото не е била измита при положение, че имаше десетки, че и стотици пъти по-голям воден обем, който да премине през това пространство, всички тези думи-нека се обследва, нека се правят изчисления факт е, че имаше нечувано природно бедствие, което мина през Царево и за съжаление взе човешки живот. Трябва да стъпваме реално на фактите, а най-важният факт е – 330 литра на квадратен метър. При условие, че имаме такъв воден ад, за какво изобщо говорим?“

Георги Лапчев изказа благодарност към всички, които са участвали в общинския щаб.

„Не е вярно, че няма държава! Премиерът даде изключително висока оценка на всичко, което се е случило в общината през последните дни. Нямаме нито едно откъснато село. Навсякъде има вода, ток, интернет, постоянна доставка на храна. Имаме почистени градове и села от клони и паднали дървета. Нормалният ритъм на живот в община Царево беше възстановен за 30 часа“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Минималната заплата се вдига, но синдикатите искат още
Next: Чу се гръм, после видях страшна гледка: Адско меле блокира АМ Струма

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.