Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дръжте се! Костадинов хвърли бомбата навръх изборния ден, ето какво готвят
  • Новини

Дръжте се! Костадинов хвърли бомбата навръх изборния ден, ето какво готвят

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2022
ksosaodaosdoasoda.png

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви, че очаква изненада на вота и „резултатите ще са доста по-различни“ от тези, коиито са представяли социолозите през последния месец.

„Няма смисъл от спекулации, след няколко часа всичко ще стане ясно“, заяви лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов.

Той още веднъж потвърди, че „Възраждане“ няма да влязат в коалиция с никого.

„Два са пътищата пред страната – или България ще промени кардинално своя път на развитие и ще има шанс за оцеляване, или Бог да пази България, ако продължим по същия път, както досега през последните 30 години“, допълни Костадин Костадинов.

Не изпускай тези оферти:

И поясни какво означава страната да промени своя път: „да започне сама да взема своите решения, да не допуска да участваме в чужди военни конфликти за чужда сметка“.

„Колкото ни отсъди българският народ, толкова“, отговори той на въпроса на какъв резултат се надява

По-рано Костадинов написа в профила си във Фейсбук цитат на Христо Ботев.

„Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти! Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.“

Още политика:

„Гласувах за спокойствие във всеки български дом и стабилно управление, което утре да отвори социалноикономически щит. За повишаване на доходите.

Нека хората знаят, че няма да бъдат изоставени. Държавата ще бъде до тях и ще помогне. Законът да се прилага за всички и да има справедливост.“ Това обяви председателят на БСП Корнелия Нинова след като подаде своя глас.

„Очаквам БСП да е в следващото управление.

Още по темата
Нинова: БСП е гарант за стабилна икономика
Нинова за освиркания ни химн в РСМ: Възмутително!

Без силна социална партия в тези момент няма да е лесно. Това ще помогне на хората да преминат през тази ситуация. Ние го доказахме в миналото управление със своята програма. Ние доказахме, че това, което обещаваме го изпълняваме. Десет решения през първите сто дни за повишаване на доходите.

Това са таван на цените, преразпределение на свръхпечалбите на енергийните дружества, преизчисляване на пенсиите, безплатни учебници и освобождаване от данъци на хората до двадесет и шест години. Това трябва овладее ситуацията“, добави Нинова.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вече воюва със света: Надежда Нейнски прочете тежката присъда за Путин
Next: Пенсионерите ликуват! Идват повече пари за над 700 000 пенсионери

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.