Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вече воюва със света: Надежда Нейнски прочете тежката присъда за Путин
  • Новини

Вече воюва със света: Надежда Нейнски прочете тежката присъда за Путин

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2022
neneinsnkskns.jpg

С анексиите на украински територии руският президент Владимир Путин очевидно вдига залога на войната, променя фокуса й.

Това заяви пред бТВ бившият външен министър от правителството на ОДС Надежда Нейнски.

По думите й, в изявлението на Путин от 30 септември се набелязват няколко важни момента. Първият е, че Русия не смята да отстъпи по никакъв начин анексираните територии.

Вторият е, че Москва иска да преформулира войната – че не Русия е нахлула в Украйна, а че в Украйна Русия воюва срещу целия Запад. „Путин говори за „неоколониализма“ на Запада“, поясни Нейнски. Тя изрази притеснение за намеренията му към България.

Не изпускай тези оферти:

„Първата ми мисъл, когато чух, че отново ще „освобождава“, беше дали няма да „освободи“ и българските територии“, отбеляза тя.

Нейнски коментира, че се очертава ясен фронт не само на Русия със Запада, но и между Русия и света, защото дори и доскорошни нейни съюзници оттеглят подкрепата си – като Индия, например, и някои бивши съветски републики.

Според нея, преформулирането на войната става под натиска на вътрешните събития в Русия, където расте недоволството сред обикновените хора – младите хора вече виждат, че Русия няма бъдеще.

Това е много силен удар срещу Путин, срещу управляващите в Русия, срещу всичко онова, за което Русия заявяваше, че се бори, добави бившият външен министър.

Тя напомни, че ядреният шантаж от страна на Москва не е нещо ново, Русия заплашваше света с ядрени оръжия още по време на Студената война.

„Разликата за България е, че този път сме от страната на демократичния свят“, посочи Нейнски.

Тя заяви, че днешните избори са съдбоносни и изрази надежда, че по-голямата част от българите ще поискат България да остане в свободния демократичен свят.

Още политика:

Изборният ден започна нормално в 7 часа, съобщиха от ЦИК. Секционните комисии се попълват там, където не са се явили всички членове.

Говорителят на Комисията Росица Матева обясни, че преди да влезем в секцията трябва да се информираме от таблата пред нея за номера на партията или коалицията, за която ще гласуваме, както и за номера на избрания от нас кандидат, който ще посочим с преференцията. Така гласуването ще стане по-бързо, предаде БНР.

Вотът ще продължи до 20 часа и ще се проведе в над 12 000 секции у нас. Гласуването може да продължи до 21 часа, ако пред изборното помещение все още има желаещи да гласуват. За 240-те депутатски места в 48-ото НС се борят над 6600 кандидати. На предсрочния вот се явяват 23 партии и 6 коалиции.

Малко над 11 000 са машините за гласуване в страната и в чужбина. При проблем с машината, която техник не може да отстрани, гласуването ще продължи с хартиени бюлетини, но само след разрешение от ЦИК. За да няма съмнения за манипулации, и този път ще се броят 100% от разписките след гласуването.

В секция във Варненския квартал Владиславово машина е дала дефект още вчера при тестовото ѝ включване. При дефектът тя е изписала „Дневникът е подправен“. На този етап не е ясно какво означава това, като от РИК обмислят дали да не сезират прокуратурата, предаде bTV.

Днес с хартиени бюлетини се гласува в около 3000 секции в страната. Право на вот имат навършилите 18 години. Броят на избирателите по избирателни списъци е 6 602 990 души.

Българите зад граница ще гласуват в 755 разкритите секции в чужбина. Най-много са те в Република Турция, в Обединеното кралство, в Германия, Испания и Италия. Сънародниците ни, които не са подали заявление за гласуване в чужбина и не са вписани в избирателен списък на посочено от тях място, гласуват в разкрита секция по техен избор, като предоставят удостоверение по образец, че няма да гласуват на друго място.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистерия обви пожара на волвото убиец на 18-г. Жечко от адската касапница в Шумен
Next: Дръжте се! Костадинов хвърли бомбата навръх изборния ден, ето какво готвят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.