Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистерия обви пожара на волвото убиец на 18-г. Жечко от адската касапница в Шумен
  • Новини

Мистерия обви пожара на волвото убиец на 18-г. Жечко от адската касапница в Шумен

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2022
sajajekeckaos.jpg

Лекият автомобил Волво XC60, с което 18-годишният Жечко Кюркчиев блъсна и уби 22-годишна жена в сряда вечерта в Шумен, е изгоряло на паркинга на полицията в нощта на четвъртък срещу петък, пише ШУМ.БГ.

За инцидента се води отделно досъдебно производство.

Окръжният прокурор на Шумен Орлин Куздов отказа да отговаря на каквито и да е въпроси по темата и насочи към пресцентъра на главна прокуратура София.

По данни на ШУМ.БГ, лекият автомобил, оставен за съхранение в склада на МВР в Царев брод, не е възможно да се самозапали, тъй като веднага след катастрофата огнеборците са отстранили неговия акумулатор.

Не изпускай тези оферти:

Съдът в Шумен пусна дрогирания шофьор, убил младо момиче, а причината е …

До колата убиец има и други катастрофирали автомобили, но със следи от пожар е единствено Волвото. Местни хора разказаха, че пожарът е станал в петък около 2,00 ч. сутринта.

Те също недоумяват, как може да възникне инцидентен пожар там, след като обектът е с 24-часова въоръжена охрана.

Според запознати, в момента се изяснява причината за запалването на Волвото – дали пожарът е тръгнал от техническа неизправност или има умисъл.

Припомняме, че в петък Жечко Кюркчиев беше освободен под домашен арест. Причина за това е, че кръвната проба на младежа е показала, че той не бил употребил наркотици, а показанията от дръг теста адвокатите му оправдават с упойка от зъболекар.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ

Още криминални:

Изправят на съд бизнесдама, нанесла щети на държавния бюджет за близо 230 000 лева. Делото срещу 45-годишната Цветомила Ч. е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Велико Търново.

Процесът е насрочен за 3 октомври в Окръжния съд в старата столица. Подсъдимата ще отговаря за това, че за времето от 14 октомври 2010 г. до 24 март 2016 г. като управител и представител на „Холидей Фън Клуб“ ЕООД избегнала установяването и плащането на данъчни задължения и авансов данък за доходи от трудови правоотношения по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица в особено големи размери–103 756, 33 лева.

Цветомила Ч.е обвинена и в това, че за периода от 23 януари 2015 до 24 март 2016 г. е укрила за дружеството-осигурител „Холидей Фън Клуб“ ЕООД и за осигурени от него физически лица задължителни вноски за държавно обществено осигуряване – за фонд ДОО и фонд ДЗПО, в особено големи размери – общо 125 346,50 лева.

При разследването било установено, че е обявила пред ТД на НАП – Велико Търново осигурителен доход в по-малък размер от действителния и потвърдила неистина относно размера за дължимите за внасяне от дружеството осигурителни вноски.

Престъплението е извършено чрез посредственото извършителство на счетоводителя Й. Д. Г. от Велико Търново.

Още криминални:

„Семерджиев е един отгледан случай, едно отгледано дете. Трябва да видим защо се е поставял над обществото, кой го е подкрепял. Подкрепяли са го и близките. Този случай е емблематичен”. Това заяви в предаването „Събуди се” по Нова тв Алекси Кесяков, съветник на вътрешния министър. Кесяков припомни и другите подобни случаи от последните месеци.

Има резултати от по-засиления контрол по пътищата, започнал след 12 август, смята Кесяков.

Той припомни, че в акцията, освен пътните полицаи, са се включили още 12 000 униформени.

По думите му за този период са загинали 10 души по-малко. Освен това са заловени много повече пияни и дрогирани шофьори, които и преди това са били на пътя.

„Това, което се прави за 50 дни в момента, ще даде отражение в следващите месеци”, смята Кесяков. „Пътнотранспортната система е сложна, не може да се измени изведнъж”, коментира още той.

Според него само с глоби за пътните нарушения ситуацията няма да се подобри. Необходимо е и обучението.

„Полицаите, които съдействат на нарушителите, са на специален мониторинг. Те се наказват и уволняват”, обясни още съветникът на вътрешния министър.

„Първите 3 години! Много е важно ранното обучение по пътна безопасност, защото тогава се формират навиците на човека. Още преди детската градина. А някой специалисти казват, че детската градина вече е много късно. Първите 3 години 80% от връзките в мозъчните клетки са изградени”, каза Кесяков.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дядо с ударена Жигула разплака мрежата, всички искат да помагат
Next: Вече воюва със света: Надежда Нейнски прочете тежката присъда за Путин

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.