Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дядо с ударена Жигула разплака мрежата, всички искат да помагат
  • Новини

Дядо с ударена Жигула разплака мрежата, всички искат да помагат

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2022
jiguaglaslglasg.jpg

Лек автомобил „Жигула“ се удари в „Шкода“ на кръстовището на бул. „Мария Луиза“ и „Опълченска“, в столицата. Кадър от инцидента е споделен във Facebook групата „Катастрофи в София“.

От снимката е видно, че щетите са единствено по ламарините на автомобилите. Това което прави впечатление обаче, е отчаяното изражение на възрастния мъж, подпрял се на удареното си возило.

Другият участник в инцидент е младеж, който очевидно не се притеснява особено от неприятната ситуация. Не е ясно, кой от двамата е виновен за ПТП-то.

Кадърът предизвика вълна от съпричастност в мрежата, като коментарите са над 700. Много граждани, търсят координати, за да помогнат с ремонта на съветската кола. Остава да видим, дали наистина това ще се случи.

Не изпускай тези оферти:

Още новини от пътищата:

Повдигнаха обвинение на полицая, който беше заснет да получава подкуп в размер на 50 лева от водач, нарушил Закона за движение по пътищата, съобщиха от прокуратурата.

От държавното обвинение уточниха, че е установено, че служителят на реда е поискал пари, за да може нарушителят да се размине с акта. Пътният полицай е задържан за 72 часа с постановление на Окръжна прокуратура – Пловдив.

Обвинението е за корупция. Действията по разследването продължават.

Още новини от пътищата:

Двама полицаи от 6 РПУ са ескортирали джигита с Поршето, който уби французин на Околовръстното шосе. Те са разследвани от Вътрешна сигурност на МВР и са отстранени от работа, казали от вътрешното министерство пред „Телеграф“.

След жестокия удар се оказа, че водача Димитър Любенов е бил пиян с 1.73 промила алкохол и дрогиран. Съдът го остави за постоянно в ареста преди няколко дни. Вътрешна сигурност ще проверява камерите по протежение на Околовръстното шосе, запечатали полицейския ескорт.

Там ясно се вижда как на лампи патрулката се движи зад джигита, обясниха разследващи. Изведнъж обаче Любенов дал газ и се врязал в автомобила на французина Лорен Пети.

В катастрофата пострада съпругата му и един мъж. У нас пристигнаха близки на французина, които обявиха, че според тях това е умишлено убийство. Случаят с Любенов е почти идентичен с този на Георги Семерджиев, който също беше охраняван от полицайката Симона Радева.

Жената е уволнена от работа. Към момента все още не е ясно дали и двамата патрулни полицаи от 6 РПУ вардили Любенов ще бъдат уволнени. Те са мъж и жена, които демонстрират по-висок стандарт на живот в социалните мрежи.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 45-г. жена се влюби в 16-г. момче и живее с него вече 15 години
Next: Мистерия обви пожара на волвото убиец на 18-г. Жечко от адската касапница в Шумен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.