Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дълбок поклон. Фатална трагедия застигна големия Кръстю Лафазанов
  • Новини

Дълбок поклон. Фатална трагедия застигна големия Кръстю Лафазанов

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2022
lafafanzaoav.jpeg

Актрисата Елена Начева, която е съпруга на звездата от „Комиите“ Кръстю Лафазанов, е починала внезапно преди няколко седмици и никой не е разбрал за това.

Тя си е отишла на 24 септември, научи bradva.bg. Елена Начева беше млада, едва на 61-годишна възраст. Не се съобщава каква е причината да си отиде без време. Тя обаче беше здрава и до последно работеше.

Новината за кончината обявиха нейни близки едва днес в социалните мрежи. „Нашата скъпа Елена пое по Небесния път на 24.09.2022 г. ️Обичаме те!“, гласи текстът на скръбното съобщение. Няма подробности кога е било погребението. „Къци е съсипан от мъка“, казват колегите на актьора.

Актрисата е родена на 28 юли в град Бургас. Тя е съученичка на поетесата Петя Дубарова, лишила се рано-рано от живота си още на 17 г. Елена Начева е завършила актьорско майсторство за куклен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, випуск 1985, и работи в Народен театър „Иван Вазов“.

Не изпускай тези оферти:

Театралния си дебют прави през 1985 г. в ролята на Циганката в „Чувалът с картофи“ в Добричкия куклен театър „Дора Габе“. Филмовият си дебют прави през 1988 г. във филма „Забранено за възрастни“, където играе учителката.

Запознава се със съпруга си Кръстю Лафазанов във ВИТИЗ. Двамата се женят, когато са в трети курс. Имат син и дъщеря.

Eлена Георгиева Начева е родена на 28 юли 1962 г. в Бургас. Била е съученичка и приятелка на Петя Дубарова.

Работи в Издателска-театрална къща „Ела“ (собственик), Народен театър „Иван Вазов“ и на други места. Завършила е актьорско майсторство за куклен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, випуск 1985.

Театралния си дебют прави същата година в ролята на Циганката в „Чувалът с картофи“ в Добричкия куклен театър „Дора Габе“. Филмовият си дебют прави през 1988 г. във филма „Забранено за възрастни“, където играе учителката.

„Пее прилично. Умее да шофира, плува, да ражда хубави деца, да плете пуловери, а не интриги, да кърми, да готви, да сменя pampers-и, да спринтира след прохождащи човеци, да танцува (осем години е била в състави за джаз-балет, български народни танци; може да играе още сиртаки, рок и каквото се изисква).

Схватлива и пластична натура, не пести усилия, не я мързи, любопитна е да знае и може повече. Затова е избрала да стане актриса, да се учи в играта като новите човеци, като малкия й син (Георги Крис)“, пишат на сайта theatre.art.bg.

Ето и нейните роли в театъра:

1985 – Театрален дебют. Добрички куклен театър „Дора Габе“

роли: Циганката в „Чувалът с картофи“, сц. реж. Маруся Петрова

1987 – 1988 Театър“Ела“

роли: Приятелката и Поетесата в музикално – поетичен спектакъл „Разгневена нестинарка“ по Петя Дубарова, сц. реж. Елена Начева-Лафазанова

1987 – 1988 – Варненски драматичен театър“Ст.Бъчваров“

роли: Котката и Родителка в мюзикъла „Джуджето и седемте Снежанки“ от Стефан Цанев, реж. Братя Райкови
Различни роли в „Празник в театъра“, реж. Георги Велчовски
Фелисите в „Мадам Бовари“ по Флобер, верс.реж. Бойко Богданов

1988 – 1989 – Родопски драматичен театър – Смолян

роли: Раиса Павловна и Наемателка в „Театрален дует“ по Маяковски и Ердман, реж. Юлия Огнянова
Феята Белведере и други роли във „Фантасмагории“ по Е.Т.А.Хофман, реж. Стефан Москов
Четири роли в „Стилови упражнения“ реж. Ищван Наги
Принц Скрежко в „Принц Скрежко“ по Джани Родари, реж. Стефан Москов
Сандовица в „Последният ординарец“ от Цветан Николов, реж.Юлия Огнянова

1989 – Награда за най-добро представление за „Фантасмагории“ на Театрален фестивал – Благоевград

1989 – 1990 – Общински театър „Красно село“ – София

роли: Любимата на Дявола, Чистачката в съда и други роли в „Процесът“ на Кафка, реж. Юлия Огнянова, зала 2 НДК
Феята Белведере и други роли във „Фантасмагории“- 2 вариант, реж. Стефан Москов

1990 – 1991 – Младежки театър – София

Дамата с кученцето, Капулети и други роли в „Ромео и Жулиета“ по Шекспир, версия реж. Стефан Москов
Танцьорка, стриптийзьорка и други роли в музикален спектакъл „Улицата“ на реж. Стефан Москов
Принцът Скрежко в „Рожден ден“ по Джани Родари, 2 версия, реж. Стефан Москов

1991 – 1993 – Първи частен театър „Ла страда“ – София

роли: Танцьорка, стриптизьорка и други роли в музикален спектакъл „Улицата“, нов вариант, на реж. Стефан Москов
Селянин(ка) из „Януари“ в „Гоца и Пантагрюел“ по Радичков и Рабле, версия реж. Борислав Чакринов

1993 – 1995 – Театър „199“ – София

Моноспектакъл (авторски) – документален музикално – поетичен за Петя Дубарова „Разгневена нестинарка“, сц. реж. Елена Начева-Лафазанова

2007 – 2009 Сатиричен театър „Алеко Константинов“ – София

роли: Хера в „Богове“ от Георги Данаилов, реж.Гаро Ашикян

2001 – до днес – Народен театър“Иван Вазов“

роли: Франсоаз – жената на Мортез и Жена-2 в „Дядо Коледа е боклук“, реж.Велко Кънев
Кметицата Мариница в „Албена“ на Й.Йовков, реж. Иван Добчев
Сестра Бригс в мюзикъла „Ах,този джаз“ от Боб Фоси, реж.Борис Панкин

1998 – до днес – Театър „Ела“ – София

роли: Разказвана, Хлъцкащата Принцорана, Баба Ягуша и мн.др. в кукления спектакъл „Засукани финтифлюхани приказчуни“ по едноименните книги; худ.кукли и костюми Ирена Цокова, сцен. и постановка Елена Начева,
в партньоство с Маргарита Карамитева
Излекуваната, Докторката, Котката, Душата, Самоубийцата, Смъртта в авторския спектакъл „За идиотите, които се набиват в очи“ по Хашек, Алън, Ерофеев, сцен.реж.Елена Начева-Лафазанова
Лектор, Д-р на лафологическите науки, Смехолог, Жена и др. в лафторския спектакъл „Интимни беседи по онзи въпрос“ по книгите „Пълнолудие“, „Новолудие и Уникум“, сцен. и пост. Елена Начева – Лафазанова

Снимка: Кабинет по Смехотерапия проф.д-р. Елена Начева/Facebook

Филмови роли:

Филмов дебют от 1988

Учителката в „Забранено за възрастни“, реж. Пламен Масларов
Майката с детето „О, Господи, къде си?“, реж. Красимир Спасов
Гостенката в „Закъсняло пълнолуние“, реж. Едуард Захариев

Роли в телевизионни постановки и шоу-програми:

Различни роли в около 7 издания на „Улицата“, реж. Стефан Москов, БНТ
Джуджето – принц в детския мюзикъл „Стана нещо просто необикновено“ по Джани Родари, реж. Стефан Москов, БНТ
Жената на Ловеца в Новогодишен мюзикъл „Зелен таралеж“ по Радичков, реж. Димитър Шарков, БНТ
Различни роли в тв шоу „Пълнолудие“, БНТ
Лелята в „Големаноff“ по Ст.Л.Костов, Бранислав Нушич, Елин Пелин, версия на сценарист – реж. Хачо Бояджиев, БНТ

Постановки с участието на Елена Начева:

„Дядо Коледа е боклук“
„Боговете“
„Интимни беседи по онзи въпрос“
„Сако от велур“

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Младеж от София напусна града и заживя в гората! Готви си чрез слънцето и спи в космически кораб
Next: Чутовен скандал! Астроложката Алена разкри страшна тайна за Кирил Петков и Асен Василев. Те са

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.